Василий Гросман
Живот и съдба (152)

14

Командирът на пристигналия от юг танк докладва по радиото на командира на ротата за състоялото се съединяване в покрайнините на Калач. С няколко думи добави, че колегите от Югозападния фронт са екстра момчета и че са пийнали с тях по сто грама.

Донесението стремително се задвижи нагоре и след няколко минути командирът на бригадата Карпов докладва на командира на корпуса за състоялото се съединяване.

Новиков чувстваше атмосферата на обичливо възхищение, която го обкръжи в щаба на корпуса.

Корпусът се бе движил почти без загуби, бе изпълнил в срок поставената пред него задача.

След като изпрати доклад до командващия фронта, Неудобнов дълго стиска ръката на Новиков; обикновено злъчните и ядни очи на началника просветляха, смекчиха се.

— Ето, виждате ли какви чудеса могат да вършат нашите хора, когато сред тях няма вътрешни врагове и диверсанти — каза той.

Гетманов прегърна Новиков, извърна се към застаналите наблизо командири, към шофьорите, свръзките, радистите, шифровчиците, изхлипа леко и на висок глас, та всички да чуят, каза:

— Благодаря ти, Пьотър Павлович, имаш моето руско, съветско благодаря. Благодари ти комунистът Гетманов, ниско ти се кланя и ти благодари.

И отново прегърна и целуна трогнатия Новиков.

— Всичко подготви, изучи хората до дъното на душите им, всичко предвиди, а сега пожъна плодовете на тази огромна работа — продължи Гетманов.

— Е, какво толкова съм предвидил — издума Новиков, беше му непоносимо сладко и неудобно да слуша Гетманов. Размаха снопчето бойни донесения: — Ето го моето предвиждане. Най-много разчитах на Макаров, а Макаров изгуби темпо, после кривна от набелязаната ос на движение, набърка се в ненужна локална операция на фланга и изгуби час и половина. Бях сигурен, че без да осигурява фланговете, Белов ще изскочи напред, а Белов на втория ден, вместо да заобиколи отбранителния възел и да пердаши право на северозапад, се захвана надълго и нашироко с някаква артилерийска част и пехота и дори беше преминал към отбрана, изобщо изгуби за тази глупост единайсет часа. А Карпов пръв се изскубна към Калач, движеше се само напред, като вихър, без да обръща внимание какво става по фланговете му, пръв преряза основната комуникация на германците. На ви едно изучаване на хората, на ви предварителни предвиждания. А аз все смятах, че ще трябва да подкарвам Карпов с тояга, че той непрекъснато ще се оглежда встрани и ще си подсигурява фланговете.

Гетманов каза усмихнат:

— Добре де, добре, скромността краси човека, знаем. Нас великият Сталин ни учи на скромност.

Новиков беше щастлив. Сигурно наистина обичаше Евгения Николаевна, щом този ден толкова много мисли за нея и все се озърташе в очакване ей сега да я види. Гетманов сниши глас и почти прошепна:

— Обаче едно нещо цял живот няма да забравя, Пьотър Павлович — как задържа атаката с осем минути. Командармът натиска. Командващият фронта настоява танковете незабавно да тръгнат в атака. Казаха ми, че Сталин се обаждал да пита Ерьоменко защо не тръгват танковете. Ти накара и Сталин да чака. Хем атакувахме и наистина не загубихме нито една машина, нито един човек. Ей това никога няма да го забравя.

А през нощта, когато Новиков замина с един танк за района на Калач, Гетманов отиде при началник-щаба и каза:

— Другарю генерал, написал съм едно писмо как командирът на корпуса на своя глава забави с осем минути началото на решаваща операция от огромно значение, на операцията, която определя съдбата на Великата отечествена война. Ако обичате, запознайте се с този документ.