Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
6
В деня когато падна снегът, вечерните разговори на руските военнопленници бяха особено тъжни.
Дори полковник Златокрилец и бригадният комисар Осипов, винаги стегнати, изпълнени с душевна сила, бяха помръкнали и умислени. Мъка потискаше всички.
Артилерийският майор Кирилов седеше на нара на Мостовской и наведен напред, тихо поклащаше глава. Не само тъмните му очи, но сякаш и цялото му огромно тяло беше изпълнено със скръб.
Нещо подобно изразяват очите на безнадеждно болните от рак. Взрат ли се в такива очи, дори най-близките състрадателно си мислят: дано се отървеш по-скоро.
Жълтоликият и вездесъщ Котиков посочи Кирилов и прошепна на Осипов:
— Или ще се обеси, или ще иде при власовците.
Мостовской потърка бузите си, покрити с бяла четина, и заговори:
— Чуйте ме, казаци. Добре е, наистина. Нима не схващате? Всеки ден живот на държавата, създадена от Ленин, е непоносим за фашизма. Той няма избор — или трябва да ни глътне, да ни унищожи, или самият той да загине. Омразата на фашизма към нас е проверка за правилността на Лениновото дело. Още една, и то твърде сериозна проверка. Разберете: колкото по-силно ни мразят фашистите, толкова по-сигурни трябва да бъдем в своята правота. И ние ще надвием.
Рязко се извърна към Кирилов:
— Ама вие какво така? Спомняте ли си, Горки беше писал как по време на разходка в затвора някакъв грузинец се развикал: „Недей да ходиш такъв кокошка, ходи глава горе!“
Всички се разсмяха.
— Наистина, наистина, я горе главата — каза Мостовской. — Помислете само — огромната, велика съветска държава брани комунистическата идея! Хитлер да му мисли. Сталинград се държи, не се предава. Понякога преди войната си казвах: дали не завинтихме прекалено силно, прекалено жестоко гайките? Но сега наистина и слепият може да види — целта оправдава средствата.
— Да, здравата ни затегнаха гайките. Добре го казахте — обади се Ершов.
— Не ги затегнаха достатъчно — възрази генерал Гудз. — Още по-яко трябваше, тогава ония нямаше да стигнат до Волга.
— Не сме ние, които ще учим Сталин — каза Осипов.
— Та тъй — продължи Мостовской. — А ако трябва да загинем по затворите и в мрачните шахти, какво да се прави. Не за това трябва да мислим.
— А за какво? — надигна глас Ершов.
Хората се спогледаха, поозърнаха се, помълчаха.
— Ех, Кирилов, Кирилов — внезапно се обади Ершов. — Право ни каза старият човек: трябва да се радваме, че фашистите ни мразят. Ние тях, те нас. Разбираш ли? Ами я помисли — да попаднеш в наш лагер, свой при своите. Ей това е лошото. А тук — какво! Калени хора сме, тепърва германецът ще ни сърба попарата.