Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

36

Командващият Сталинградския фронт генерал-полковник Ерьоменко извика командния състав на танковия корпус — Новиков, Гетманов, Неудобнов.

Предишната вечер Ерьоменко беше обиколил бригадите, но не се бе отбил в щаба на корпуса.

Извиканите командири седяха и крадешком поглеждаха Ерьоменко — не знаеха какъв разговор ги очаква.

Ерьоменко улови погледа на Гетманов, който разглеждаше леглото с омачканата възглавница, и каза:

— Кракът ме заболя здравата. — И мръсно напсува крака си.

Всички мълчаха и го гледаха.

— Общо взето, корпусът е подготвен, успели сте да го подготвите — каза Ерьоменко.

С тези думи той погледна Новиков, но командирът не разцъфна от радост, когато чу одобрението на командващия.

Ерьоменко се позачуди на равнодушието, с което командирът на корпуса възприе похвалата на командващия — инак той беше скъперник в това отношение.

— Другарю генерал-полковник — каза Новиков, — вече ви докладвах, че части от нашата щурмова авиация два дена бомбардираха съсредоточената в района на степните долове сто трийсет и седма танкова бригада, която влиза в корпуса.

Ерьоменко примижа, замислен какво ли иска Новиков: да подсигури себе си, или да изложи началството на авиацията?

Новиков се навъси и добави:

— Добре, че нямаше преки попадения. Не умеят да бомбардират.

Ерьоменко каза:

— Нищо де. Те тепърва ще ви подкрепят, ще изкупят вината си.

Намеси се Гетманов:

— То се знае, другарю командващ фронта, няма да се караме със сталинската авиация.

— Тъй, тъй, другарю Гетманов — каза Ерьоменко и попита: — Е, какво, ходихте ли при Хрушчов?

— Никита Сергеевич заръча да ида утре.

— От Киев ли ви познава?

— С Никита Сергеевич сме работили близо две години, другарю командващ.

— Кажи ми, ако обичаш, другарю генерал, тебе ли видях веднъж в дома на Тициан Петрович? — неочаквано се обърна Ерьоменко към Неудобнов.

— Тъй вярно — отговори Неудобнов. — Тогава Тициан Петрович беше извикал вас и маршал Воронов.

— Вярно, вярно.

— А мене, другарю генерал-полковник, народният комисар ме беше командировал известно време по молба на Тициан Петрович. Затова ходех у тях.

— Аха, затуй гледам аз — позната физиономия — каза Ерьоменко и за да покаже благосклонността си към Неудобнов, добави: — Не скучаеш ли в степта, другарю генерал, надявам се, че си добре настанен?

И доволно кимна, преди да изслуша отговора.

Когато посетителите си тръгваха, Ерьоменко върна Новиков:

— Полковник, я ела тук.

Новиков се върна от вратата, а Ерьоменко с усилия понадигна над бюрото тялото си на напълнял селянин и свадливо изрече:

— Виж какво. Един бил работил с Хрушчов, друг с Тициан Петрович, ама ти, кучи сине, си войнишки кокал и помни — ти ще водиш корпуса в атака.