Василий Гросман
Живот и съдба (45)

45

Прозорецът на нейната стая гледаше към телената ограда на гетото. През нощта библиотекарката Муся Борисовна се събуди, вдигна края на пердето и видя как двама войници мъкнат картечница, по полираното й тяло пробягваха сини петна лунна светлина, очилата на офицера, който крачеше отпред, проблясваха. Тя чу тихо бучене на мотори. Камионите идваха към гетото с угасени фарове и тежката нощна прах сребрееше, кълбеше се около колелата им — те плуваха в облаци като божества.

В тези лунни минути, когато поделенията на СС и СД, отрядите украински полицаи, помощните части, автомобилната колона на резерва на Управлението за имперска сигурност приближиха до портала на спящото гето, жената измери ориста на двайсетия век.

Лунната светлина, спокойното, величаво движение на въоръжените поделения, черните мощни камиони, заешкото потропване на стенния часовник с топузи, замрелите на стола блузка, сутиен, чорапи, топлата миризма на житейски уют — всичко несъединимо се съедини.