Василий Гросман
Живот и съдба (103)

29

Очакваше се скоро райхсфюрерът от СС Химлер да проведе съвещание за специалните мероприятия, осъществявани от Главното имперско управление за сигурност. На съвещанието се придаваше особено голямо значение, всички го свързваха с пътуването на Химлер до полевия щаб на вожда.

Оберщурмбанфюрер Лис получи нареждане от Берлин да докладва за хода на строителството на специалния обект, разположен близо до лагерното управление.

Преди да пристъпи към оглед на обекта, Лис трябваше да иде до механичните заводи „Фос“ и до химическата фабрика, която изпълняваше поръчки на Управлението за сигурност. След това в Берлин на Лис му предстоеше да докладва за положението на оберщурмбанфюрера от СС Айхман, който отговаряше за подготовката на съвещанието.

Командировката зарадва Лис, той се чувстваше потиснат от лагерната обстановка, от постоянното общуване с груби, примитивни хора.

Когато се качваше в колата, си спомни за Мостовской.

Сега, затворен в изолатора, старецът сигурно денонощно се мъчи да проумее с каква цел го бе повикал Лис, напрегнато чака.

Единствената му цел беше да провери някои свои мисли, пък и желанието му да напише научния труд „Идеологията на врага и нейните лидери“.

Колко интересен характер! Наистина, когато се вмъкваш в атомното ядро, започват да ти действат не само силите на отблъскването, но и силите на притеглянето.

Автомобилът излезе от портала на лагера и Лис забрави за Мостовской.

На другия ден рано сутринта Лис пристигна в заводите „Фос“.

След като закуси, Лис разговаря в кабинета на Фос с конструктора Прашке, после с инженерите, ръководещи производството; в кантората икономическият директор го запозна с калкулацията за стойността на поръчаните агрегати.

Макар че всички бяха заинтересовани разработената от тях методика да бъде одобрена, не скриха от Лис слабите страни на работата си, своите съмнения.

На третия ден Лис заедно с инженера от монтажната фирма „Оберщайн“ замина със самолет за строежа. Чувстваше се добре, пътуването го развличаше. Предстоеше му най-приятното — след огледа на строителството трябваше заедно с техническия ръководител да замине за Берлин — да докладва за положението в Главното управление за сигурност.

Времето беше лошо, плющеше студен ноемврийски дъжд. Самолетът доста трудно се приземи на централното лагерно летище — при снишаването крилата започнаха да се заледяват, над земята се стелеше мъгла. На разсъмване бе валял сняг и тук-там по буците глина личаха сиви, неизмити от дъжда, хлъзгави снежни петна.

Широкополите шапки на инженерите клюмнаха, перифериите им бяха подгизнали от живачно тежкия дъжд.

До строителната площадка бяха прокарани релси — те се свързваха непосредствено с главната магистрала.

Близо до железопътната линия бяха разположени складовете. Инспекторският оглед започна от тях. Под навеса сортираха товарите: детайли от различни механизми, первази и отделни части за ролкови транспортьори, тръби с различен диаметър, въздушни компресори и вентилационни устройства, костодробилни топкови мелници, газоизмерителна и електроизмерителна контролна апаратура, още немонтирана в пултове, макари кабел, цимент, самосвални вагонетки, огромни камари релси, канцеларски мебели.

В специални, охранявани от есесовски офицери помещения с множество смукателни устройства и ниско бучащи вентилатори се намираше складът на вече постъпващата продукция на химическото обединение — стоманени бутилки с червени вентили и петнайсеткилограмови кутии с червено-сини етикети, приличащи отдалече на кутии с български мармалад.

На излизане от това наполовина вкопано в земята помещение Лис и спътниците му срещнаха току-що пристигналия с влак от Берлин главен проектант на комбината — професор Щалганг, и началника на строителството — инженер Фон Райнеке, огромен мъжага с жълто кожено яке.

Щалганг хъхреше при дишане, влажният въздух му причиняваше астматични пристъпи. Заобиколилите Щалганг инженери взеха да го мъмрят, че не се пази; всички знаеха, че албум с работи на Щалганг се намира в личната библиотека на Хитлер.

Строителната площадка по нищо не се различаваше от обичайните за средата на двайсетия век циклопски строежи.

Около изкопите се чуваха свирките на часовите, скърцаха екскаватори, движеха се кранове, локомотивчета надаваха птичи крясъци.

Лис и спътниците му приближиха до едно сиво здание без прозорци. Целият ансамбъл от промишлени сгради, пещи от червени тухли, комини с широки гърла, диспечерски кулички и охранителни кули със стъклени калпаци — всичко бе нагодено към това сиво, сляпо и нискочело здание.

Пътни строители завършваха асфалтираните алеи — изпод валяците струеше сив горещ пушек, смесваше се със сивата студена мъгла.

Райнеке каза на Лис, че при проверката на обект X-1 за херметизиране резултатите били незадоволителни. Забравил за астмата си, Щалганг с дрезгав глас заобяснява на Лис архитектурната идея за новото съоръжение.

При цялата си привидна простота и малки габарити една обикновена промишлена хидротурбина в действителност събира в себе си огромни сили, маси и скорости, в нейните недра геологичната мощ на водата се преобразува в работа.

По принципа на турбината е построено и това съоръжение. То превръща живота и всички видове свързана с негова енергия в неорганична материя. В турбината от нов тип трябва да се преодолее силата на психичната, нервната, дихателната, сърдечната, мускулната, кръвосъздаващата енергия. В новото съоръжение са съчетани принципите на турбината, на кланицата, на сметоизгарящия агрегат. Всички тези особености трябваше да се обединят в архитектурното решение.

— Нашият скъп Хитлер — каза Щалганг, — както знаем, при оглед на най-прозаични промишлени обекти не забравя и за архитектурната форма.

Сниши гласа си така, че да го чува само Лис.

— Нали знаете, че увлечението по мистичната страна на архитектурното оформление на лагерите край Варшава причини големи неприятности на райхсфюрера. Трябваше да взема предвид всичко това.

Вътрешната уредба на бетонната камера отговаряше на промишлената епоха с големите маси и скорости.

Вливайки се в насочващите канали, животът, подобно вода, вече не можеше нито да спре, нито да потече обратно, скоростта на движението му по бетонния коридор се определяше от формули, подобни на формулата на Стокс за движението на течност в тръба — то зависи от плътността, относителното тегло, вискозитета, триенето, температурата. От тавана светеха електрически крушки, защитени с дебело, мътнопрозрачно стъкло.

Постепенно светлината ставаше все по-ярка и пред входа на камерата, преграден с полирана стоманена врата, заслепяваше със сухата си белота.

Пред вратата цареше онова особено въодушевление, което винаги спохожда строители и монтажници преди пуска на нов агрегат.

Общите работници миеха пода с маркучи. Възрастен химик с бяла престилка замерваше при затворената врата налягането. Райнеке нареди да отворят вратата на камерата. Когато влязоха в просторната зала с ниско надвиснало бетонно небе, някои инженери си свалиха шапките. Подът на камерата се състоеше от тежки подвижни плочи, обточени с метални рамки и напаснати плътно една до друга. Когато се задействаше механизмът, управляван от диспечера, плочите се изправяха вертикално и съдържанието на камерата се изсипваше в подземните помещения. Така органичното вещество се обработваше от бригади стоматолози, те извличаха ценните метали, използвани за протезиране. След това се задвижваше лентата на транспортьора, който водеше към кремационните пещи, и там изгубилото разум и чувствителност органично вещество, подложено на действието на топлинната енергия, продължаваше да се разрушава — превръщаше се във фосфорни торове, варовик и пепел, в амоняк, във въглероден и серен двуокис.

При Лис дойде един офицер за свръзка, подаде му телеграма. Всички видяха как помрачня лицето на оберщурмбанфюрера, щом прочете телеграмата.

Съобщаваха на Лис, че оберщурмбанфюрерът от СС Айхман ще се срещне с него на строежа тази нощ, тръгнал е с кола по мюнхенската автострада.

Пътуването на Лис до Берлин се провали. А той бе се надявал да прекара следващата нощ на вилата си, където живееше болната му, тъгуваща за него съпруга. Бе си представял как преди лягане ще поседи в креслото с меки пантофи на краката, как за час-два сред топлината и уюта ще забрави за суровото време, в което живее. Колко е приятно нощем в постелята в извънградската вила да се вслушваш в далечното бучене на зенитните оръдия на берлинската противовъздушна отбрана.

А вечерта в Берлин, след доклада на „Принц Албертщрасе“ и преди да напусне града, в тихия час, когато няма въздушни тревоги и атаки, бе смятал да навести една млада референтка от Института по философия — единствено тя знаеше колко труден е животът му, какъв смут цари в душата му. За тази среща бе приготвил в чантата си бутилка коняк и кутия шоколади. Сега всичко това рухна.

Инженерите, химиците, архитектите го гледаха — какви ли тревоги карат инспектора от Главното управление за сигурност да се въси? Кой би могъл да знае?

В отделни мигове хората имаха чувството, че камерата вече не се подчинява на създателите си, а е оживяла, живее според своята бетонна воля, водена от бетонната си лакомия, че ей сега ще започне да отделя токсини, ще задвижи стоманените челюсти на вратата си, ще започне да храносмила.

Щалганг намигна на Райнеке и прошепна:

— Сигурно Лис е получил съобщение, че оберщурмбанфюрерът ще приеме доклада му тук, знаех още от сутринта. Явно му се проваля почивката в семеен кръг и може би срещата с някоя приятна дама.