Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

42

В общежитието на зондеркомандата, обслужваща газовата камера, складовете с отровни вещества и кремационните пещи, беше топло и уютно.

За затворниците, които работеха на обект X-1, също бяха създадени добри условия. До всеки нар имаше масичка, гарафа с преварена вода, между наровете бяха постлани килимени пътечки.

Работниците, обслужващи газовата камера, не се движеха под конвой, обядваха в отделно помещение. Германците от зондеркомандата получаваха храна по ресторантска система, всеки можеше сам да си състави менюто. Те бяха на заплата извън категориите, почти три пъти по-висока от заплащането на съответните им по звание военнослужещи в действащите части. Семействата им ползваха жилищни привилегии, продоволствено снабдяване по най-високите норми, право на предимство при евакуация от заплашени от въздуха райони.

Войникът Розе дежуреше край наблюдателното прозорче и когато процесът приключеше, издаваше команда за разтоварване на камерата. Освен това негово задължение беше да наблюдава дали зъболекарите работят добросъвестно и внимателно. На няколко пъти бе докладвал на началника на обекта, щурмбанфюрер Калтлуфт, че се затруднява да изпълнява едновременно двете задачи: понякога, докато Розе следеше горе газирането, долу, където работеха зъболекарите и се товареше транспортьорът, работниците оставаха без контрол и тогава започваха мошеничества и кражби.

Розе беше свикнал с работата си, вече не се вълнуваше, както в първите дни, когато гледаше през прозорчето. Неговият предшественик веднъж бил хванат да върши неща, подхождащи на дванайсетгодишен хлапак, а не на войник от СС, изпълняващ отговорна задача. Розе отначало не разбираше защо другарите му намекват за някакви неприличия, чак после разбра каква била работата.

Новата работа не харесваше на Розе, макар да свикна с нея. Вълнуваше го почитта, с която го заобикаляха всички, не беше свикнал с такова нещо. Сервитьорките в стола го питаха защо е блед. Откак се помнеше, майка му вечно плачеше. Баща му пък, кой знае защо, вечно го уволняваха, Розе имаше чувството, че по-често го уволняват, отколкото го назначават на работа. Възприе от родителите си крадливата, мека походка, която не бива да безпокои никого, наследи и тревожната, приветлива усмивка към съседи, към хазаина, към котката на хазаина, към директора на училището и към полицая, застанал на ъгъла. Човек би помислил, че мекотата и приветливостта са основни черти в характера му, и той сам се чудеше колко омраза се е събрала в него, как бе могъл с години да не я проявява.

Попадна в зондеркоманда; познавачът на човешките души — началникът му — бе проумял неговия мек, женствен характер.

В задължението да наблюдаваш как в камерата се гърчат евреи нямаше нищо привлекателно. Розе изпитваше неприязън към войниците, които харесваха работата си на обекта. Изключително неприятен беше военнопленникът Жученко, който дежуреше пред входа на камерата в сутрешната смяна. През цялото време на лицето му бе изписана някак детинска и затова особено неприятна усмивка. Розе не обичаше работата си, ала познаваше всички явни и тайни изгоди от нея.

Всеки ден към края на работното време един солиден мъж, зъболекар, предаваше на Розе пликче с няколко златни коронки. Тези пликчета бяха нищожна частица от скъпоценния метал, който постъпваше в управлението на лагера, но Розе вече на два пъти бе предал на жена си по килограм злато. То беше тяхното светло бъдеще — осъществената им мечта за спокойна старост. Нали на младини беше слаб и плах, не умееше истински да се бори за живот. Никога не бе се съмнявал, че партията има една-единствена цел — благото на слабите и малките хора. Вече изпитваше лично върху себе си благотворните последствия от политиката на Хитлер, нали и той беше слаб, малък човек, а животът му, животът на неговото семейство стана несравнимо по-лек, по-добър.