Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

50

За унищожаването на заразени животни се извършват подготвителни мероприятия — транспортиране, събиране в специални пунктове, инструктаж за квалифицираните работници, изкопаване на траншеи и ями.

Населението, което помага на властите в събирането на заразените животни по пунктове или в улавянето на разбягалите се, върши това не от омраза към телетата и кравите, а от чувство за самосъхранение.

При масовото унищожаване на хора населението също не изпитва кръвожадна омраза към подлежащите на избиване старци, деца и жени. Затова кампанията по масово унищожаване на хора трябва да се подготви специално. В случая не е достатъчно чувството за самосъхранение, сред населението трябва да се възбуди омраза и отвращение.

Именно в такава атмосфера на отвращение и омраза се подготвяше и провеждаше унищожаването на украинските и белоруските евреи. Навремето на същата тази земя, мобилизирал и раздухал яростта на масите, Сталин бе провеждал кампания по унищожаване на кулачеството като класа, кампания по изтребване на троцкистко-бухаринските изчадия и диверсанти.

Опитът бе показал, че при такива кампании по-голямата част от населението става хипнотизирано послушна за всички указания на властите. Една малка част от него създава атмосферата на кампанията: кръвожадни, радващи се и злорадстващи, запалени по идеята идиоти или пък хора, заинтересувани от разчистване на лични сметки, от грабежи на вещи или апартаменти, от освобождаване на служби. Повечето хора, вътрешно ужасени от масовите убийства, крият душевното си състояние не само от близките си, но и от самите себе си. Тези хора изпълват салоните, в които се провеждат събрания, посветени на изтребителните кампании, и колкото и чести да са тези събрания и просторни салоните, почти не е имало случай някой да наруши мълчаливото единодушие на гласуването. И то се знае, още по-малко са случаите човек, видял заподозряно в бяс куче, да не извърне очи от умолителния му поглед, а да прибере това заподозряно в бяс куче в къщата, където живее с жена си и децата си. Но все пак такива случаи е имало.

Първата половина на двайсетия век ще влезе в историята като епоха на велики научни открития, революции, грандиозни социални преобразувания и две световни войни.

Но първата половина на двайсетия век ще влезе в човешката история и като епоха на поголовно изтребване на огромни слоеве от еврейското население, обосновано от социални и расови теории. Съвременността с понятна скромност мълчи по този въпрос.

Една от най-учудващите способности на човешката природа, излязла наяве в това време, се оказва покорството. Имало е случаи до мястото на екзекуцията да се нареждат огромни опашки и жертвите сами да регулират движението на тези опашки. Имало е случаи хората да очакват часа на екзекуцията от сутрин до късна нощ, по цели дълги горещи дни, и майките, знаейки какво ги очаква, предвидливо да си вземат шишета с вода и хляб за децата. Милиони невинни, предчувствайки арестуването си, предварително приготвяха вързопите с бельо и пешкир, предварително се сбогуваха с близките си. Милиони живееха в гигантски лагери — не само построени, но и пазени от тях самите.

И вече не десетки хиляди и дори не десетки милиони, а гигантски маси бяха покорни свидетели на унищожаването на невинните. Ала не само покорни свидетели: когато им нареждаха, те гласуваха за унищожаването, с тътена на гласовете си изразяваха своето одобрение на масовите убийства. В това огромно покорство на хората се разкри нещо неочаквано.

То се знае, имаше съпротива, имаше мъжество и упорство от страна на обречените, имаше въстания, имаше саможертва, когато заради спасението на далечен, непознат човек друг човек рискуваше живота си и живота на своето семейство. И все пак неоспоримо се оказа масовото покорство!

За какво говори то? За нова черта, внезапно зародила се в човешката природа? Не — това покорство говори за новата ужасна сила, въздействаща върху хората. Свръхнасилието на тоталитарните социални системи се оказа способно да парализира човешкия дух в цели континенти.

Човешката душа, поставила се в служба на фашизма, обявява зловещото, носещо гибел робство за единственото и истинно добро. Без да се отрича от човешките чувства, душата предателка обявява престъпленията, извършени от фашизма, за висша форма на хуманност, съгласява се да дели хората на чисти, достойни, и на нечисти, недостойни. Стремежът към самосъхранение се изрази в съглашателство между инстинкта и съвестта.

В помощ на инстинкта идва хипнотичната сила на световните идеи. Те призовават към всякакви жертви, към неподбиране на средствата в името на голямата цел — бъдещото величие на родината, щастието на човечеството, на нацията, на класата, световния прогрес.

И наред с инстинкта за живот и хипнотичната сила на великите идеи действа и трета сила — ужасът пред безпределното насилие на могъщата държава, пред убийството, превърнало се в основа на държавната всекидневна практика.

Насилието на тоталитарната държава е толкова силно, че престава да бъде средство, превръща се в обект на мистично, религиозно преклонение, на възторг.

Как другояче да си обясним факта, че един поет, селянин по произход, надарен с разум и талант, пише с искрено чувство поема, възпяваща кървавото време на страданията на селяните, времето, покосило баща му, честния и простодушен труженик.

Едно от средствата за въздействие на фашизма върху човека е неговото пълно или почти пълно заслепяване. Човекът не вярва, че го чака унищожаване. Странно колко силен е бил оптимизмът на хората, застанали на ръба на гробната яма. Върху почвата на безумната, понякога нечиста, а понякога подла надежда е изниквало покорството, съответстващо на тази надежда — жалко, а понякога и подло.

Варшавското въстание, въстанието в Треблинка, въстанието в Собибор, незначителните бунтове и въстания на бренерите са се пораждали от суровата безнадеждност.

Но, разбира се, пълната и ясна безнадеждност е пораждала не само въстания и съпротиви, тя е пораждала и непознатото за нормалния човек желание да бъде изпратен на смърт.

Та нали хората са спорели за реда си пред кървавия ров, понякога проехтявал възбуден, безумен, почти ликуващ глас:

— Евреи, не бойте се, няма нищо страшно, пет минути — и край!

Всичко, всичко е пораждало покорство — и безнадеждността, и надеждата. Нали хората с еднаква съдба не са еднакви по характер.

Нека помислим какво ли е преживял и изпитал един човек, за да стигне до щастливото очакване на смъртта. За това е редно да се замислят мнозина, особено онези, които обичат да поучават как е трябвало да се води борба в условия, за които по щастлива случайност тези празнодумци нямат представа.

След като установихме покорството на човека пред безграничното насилие, трябва да направим последния извод, който има значение за разбирането на човека, на неговото бъдеще.

Претърпява ли човешкото естество промяна, става ли то друго в казана на тоталитарното насилие? Изгубва ли човекът присъщия си стремеж към свобода? Този отговор определя съдбата на човека и съдбата на тоталитарната държава. Промяната на самата човешка природа обещава световно и вечно тържество на държавната диктатура, в непроменяемостта на човешкия стремеж към свобода се крие присъдата над тоталитарната държава…

Естественият стремеж на човека към свобода е неизтребим, той може да бъде потиснат, но не и унищожен. Тоталитаризмът не може да се откаже от насилието. Откаже ли се от насилието, тоталитаризмът загива. Вечното, непрекъснато, пряко или замаскирано свръхнасилие е основата на тоталитаризма. Човек не се разделя доброволно със свободата. Този извод дава светлина на нашето време, светлина на бъдещето.