Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
50
Човек умира и преминава от света на свободата в царството на робството. Животът е свобода и затова умирането е постепенно унищожаване на свободата; отначало съзнанието отслабва, после помръква; жизнените процеси в организма с угасналото съзнание известно време още протичат — кръвообращението, дишането, обмяната на веществата. Ала това е необратимо отстъпление по посока на робството — съзнанието е угаснало, огънят на свободата е угаснал.
Помръкнаха звездите на нощното небе, изчезна Млечният път, угасна Слънцето, угаснаха Венера, Марс, Юпитер, замряха океаните, замряха милиони листа, замря вятърът, цветята изгубиха цвета и аромата си, изчезна хлябът, изчезнаха водата, прохладата и задухът. Вселената, съществувала в човека, престана да съществува. Тази вселена поразително приличаше на другата, която продължава да се отразява в милиони живи глави. Ала тази вселена особено смайваше с нещо, което отличаваше шума на нейния океан, аромата на нейните цветя, шумоленето на листата, оттенъците на нейните гранити, тъгата на нейните есенни нивя от всички вселени, които са съществували и съществуват у хората, и от онази, която вечно съществува извън хората. В нейната неповторимост, в нейната единственост е душата на отделния живот — свободата. Отражението на Вселената в съзнанието на човека представлява основата на човешкото могъщество, ала животът се превръща в щастие, в свобода, във висш смисъл тогава, когато човекът съществува като свят, неподдаващ се на повторение от никого и никога в безкрая на времето. Само тогава той изпитва щастието на свободата и добротата, намирайки у другите онова, което е намерил у самия себе си.