Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

50

Човек умира и преминава от света на свободата в царството на робството. Животът е свобода и затова умирането е постепенно унищожаване на свободата; отначало съзнанието отслабва, после помръква; жизнените процеси в организма с угасналото съзнание известно време още протичат — кръвообращението, дишането, обмяната на веществата. Ала това е необратимо отстъпление по посока на робството — съзнанието е угаснало, огънят на свободата е угаснал.

Помръкнаха звездите на нощното небе, изчезна Млечният път, угасна Слънцето, угаснаха Венера, Марс, Юпитер, замряха океаните, замряха милиони листа, замря вятърът, цветята изгубиха цвета и аромата си, изчезна хлябът, изчезнаха водата, прохладата и задухът. Вселената, съществувала в човека, престана да съществува. Тази вселена поразително приличаше на другата, която продължава да се отразява в милиони живи глави. Ала тази вселена особено смайваше с нещо, което отличаваше шума на нейния океан, аромата на нейните цветя, шумоленето на листата, оттенъците на нейните гранити, тъгата на нейните есенни нивя от всички вселени, които са съществували и съществуват у хората, и от онази, която вечно съществува извън хората. В нейната неповторимост, в нейната единственост е душата на отделния живот — свободата. Отражението на Вселената в съзнанието на човека представлява основата на човешкото могъщество, ала животът се превръща в щастие, в свобода, във висш смисъл тогава, когато човекът съществува като свят, неподдаващ се на повторение от никого и никога в безкрая на времето. Само тогава той изпитва щастието на свободата и добротата, намирайки у другите онова, което е намерил у самия себе си.