Василий Гросман
Живот и съдба (106)

32

Антисемитизмът се проявява по различни начини — той е в присмехулното, гнусливо недоброжелателство и в изтребителните погроми.

Разнообразни са видовете на антисемитизма — идеен, вътрешен, скрит, исторически, битов, физиологически; разнообразни са формите му — индивидуален, обществен, държавен.

С антисемитизма може да се сблъскате и на пазара, и на заседание в Президиума на Академията на науките, може да го намерите в душата на грохнал старец и в детските игри на двора. Антисемитизмът безпрепятствено премина от времето на борината, ветроходните кораби и чекръка в епохата на реактивните двигатели, атомните реактори и електронните машини.

Антисемитизмът никога не е цел, антисемитизмът винаги е само средство, той е мерило на противоречия, от които няма изход.

Антисемитизмът е огледало на собствените недостатъци на отделни хора, обществени уредби и държавни системи. Кажи ми в какво обвиняваш евреите, за да ти кажа в какво си виновен ти самият.

Омразата към руското крепостно право, дори в съзнанието на един борец за свобода, шлиселбургския арестант, селянина Олейничук се е изразявала в омраза към поляците и чифутите. И дори гениалният Достоевски е видял лихвар евреин там, където е трябвало да различи безжалостните очи на руския предприемач, помешчик и фабрикант.

Националсоциализмът, надарил измисленото от него световно еврейство с расистки черти, с лакомия за власт над света, с космополитично безразличие към германската родина, е натрапил на евреите своите собствени черти. Но това е само една от страните на антисемитизма.

Антисемитизмът е израз на бездарието, на неспособността да победиш в равноправна житейска борба, навсякъде — в науката, в търговията, в занаята, в живописта. Антисемитизмът е мярка за човешко бездарие. Държавите търсят обяснение за своите несполуки в интригите на световното еврейство. Ала това е една от страните на антисемитизма.

Антисемитизмът е израз на неосъзнатостта на народните маси, неспособни да схванат причините за своите бедствия и страдания. В евреите, а не в държавната и обществената уредба виждат невежите хора причините за своите бедствия. Но и тази масова проява на антисемитизма е една от страните му.

Антисемитизмът е мерило за религиозните предразсъдъци, тлеещи в долните слоеве на обществото. Но и това е само една от страните на антисемитизма.

Отвращението от външността на евреина, от неговия говор, от неговата храна, разбира се, не е истинската причина за физиологическия антисемитизъм. Та нали човекът, който говори с отвращение за къдравата коса на евреина, за неговата жестикулация, се възхищава от къдриците на децата по картините на Мурильо, безразличен е към гърления говор и жестикулациите на арменците, дружелюбно поглежда негъра със синкавите устни.

Антисемитизмът е особено явление в редицата преследвания, на които са подложени националните малцинства. Това е особено явление, защото историческата съдба на евреите е своеобразна, особена.

Също както сянката на човек дава представа за неговата фигура, и антисемитизмът дава представа за историческата съдба и път на евреите. Историята на еврейството се е преплела и обвързала с много въпроси на световния политически и религиозен живот. Това е първата особеност на еврейското национално малцинство. Евреи живеят в почти всички страни на света. Това необичайно разпространение на едно национално малцинство по двете земни полукълба е втората особеност на евреите.

При разцвета на търговския капитал се появиха евреи търговци и лихвари. По време на промишления разцвет мнозина евреи се изявиха в техниката и промишлеността. В атомната ера немалко талантливи евреи работят в областта на атомната физика.

По време на големите революционни борби доста евреи се изявиха като изтъкнати дейци на революцията. Те са национално малцинство, което не се оставя да бъде изтикано в обществената и географската периферия, а се стреми да се изяви в посоката на главното движение в развитието на идеологическите и производителните сили. Това е третата особеност на еврейското национално малцинство.

Част от еврейското малцинство се асимилира, разтваря се в коренното население на страната, в която живее, а народната, широката основа на еврейството запазва националното в езика, религията, бита. Антисемитизмът е приел за свое правило да изобличава асимилираната част от еврейството, че има скрити национални и религиозни амбиции, а органичната част от еврейството, занимаваща се със занаяти, с физически труд, да държи отговорна за онези, които участват в революциите, в управлението на промишлеността, в създаването на атомни реактори, акционерни дружества и банки.

Посочените особености са присъщи поотделно на едно или друго национално малцинство, но май единствено евреите са обединили в себе си тези особености.

Антисемитизмът също е отразил тези особености, той също се е слял с главните въпроси на световния политически, икономически, идеологически, религиозен живот. В това се състои зловещата особеност на антисемитизма. Пламъкът на неговите клади огрява най-ужасяващите исторически времена.

Когато Ренесансът нахлул в пустинята на католическото Средновековие, светът на мрака запалил кладите на Инквизицията. Пламъците им огрели не само силата на злото, а и картината на неговата гибел.

През двайсетия век обреченият на гибел стар национален режим на физически изостаналите и непреуспели държави запали кладите на Освиенцим, на люблинските и треблински крематориуми. Техният пламък хвърли отблясък не само върху краткото фашистко тържество, този пламък предсказа на света, че фашизмът е обречен. Преди лицето на неотвратимата си участ към антисемитизма прибягват и световноисторически епохи, и правителства на реакционни непреуспели държави, и отделни хора в стремежа си да уредят своя несполучил живот.

Имало ли е случаи през двете изминали хилядолетия свободата, човечността да бъдат използвани от антисемитизма като средство за борба? Може и да е имало, но аз не знам такива случаи.

Битовият антисемитизъм е безкръвен. Той свидетелства, че на света съществуват завистливи глупци и неудачници.

В демократичните страни може да се зароди обществен антисемитизъм; той се проявява в печата, представляващ едни или други реакционни групи, в действията на тези групи, например в бойкотирането на еврейския труд или на еврейските стоки, в религията и в идеологията на реакционерите.

В тоталитарните страни, където общество липсва, антисемитизмът може да бъде само държавен.

Държавният антисемитизъм е свидетелство, че държавата се опитва да се опре на глупците, реакционерите, неудачниците, на невежеството на суеверните и на злобата на гладните. Такъв антисемитизъм се среща през първия стадий на дискриминацията — държавата ограничава евреите в избора на местожителство, професия, в правото им да заемат високи длъжности, в правото да кандидатстват за някои учебни заведения и да получават научни звания, степени и така нататък.

После държавният антисемитизъм става изтребителен.

В епохи, когато световната реакция влиза в гибелна за себе си битка срещу силите на свободата, антисемитизмът се превръща за нея в държавна, партийна идея; така стана през двайсетия век, в епохата на фашизма.