Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

5

Американският полковник живееше в отделен бокс на специалната барака. Разрешено му беше вечер да излиза свободно, хранеха го отделно от другите. Говореше се, че за него се интересували от Швеция — президентът Рузвелт помолил чрез шведския крал за по-специално отношение към полковника.

Веднъж полковникът занесе блокче шоколад на болния руски майор Никонов. В специалната барака най-много го интересуваха руските военнопленници. Все гледаше да заприказва руснаците за германската тактика и за причините за несполуките им през първата година на войната.

Често заговаряше Ершов и загледан в умните, едновременно сериозни и весели очи на руския майор, забравяше, че той не разбира английски.

Виждаше му се странно как може да не го разбира човек с такова умно лице, и то да не разбира, когато става дума за неща, вълнуващи и двамата.

— По дяволите, нищо ли не разбирате? — питаше огорчено.

Ершов му отговаряше на руски:

— Нашият уважаван сержант владееше всички езици освен чуждите.

И все пак на някакъв език, състоящ се от усмивки, погледи, потупвания по рамото и десет-петнайсет изопачени руски, немски, английски и френски думи, те разговаряха за другарството, за съчувствието, за помощта, за обичта към родния дом, към съпруги и деца — руските концлагеристи и хората от десетки разноезични националности.

Камрад, гут, брот, зупе, киндер, сигарет, арбайт и още десетина немски думи, родени в лагерите — ревир, блокелтерсте, капо, фернихтунгслагер, апел, апелплац, вахраум, флугпункт, лагершуце, — бяха достатъчни, за да се изрази най-важното в простия и объркан живот на концлагеристите.

Имаше и руски думи — ребята, табачок, товарищ, — използвани от затворниците от много националности. А руската дума „доходяга“, определяща полумъртвешкото състояние на напълно изтощен концлагерист, стана обща за всички, използваха я 56-те лагерни националности.

Служейки си с десетина-петнайсет думи, великият германски народ нахлу в градове и села, населени с великия руски народ, и милионите руски селски жени, старци, деца и милионите германски войници общуваха чрез думите „матка, пан, руки вверх, курка, яйка, капут“. Подобно общуване никога не завършваше добре… Но на великия германски народ тези думи му стигаха за онова, което вършеше в Русия.

Ала нищо добро не се получаваше и когато Чернецов се опитваше да заговаря съветските военнопленници — макар че през двайсетте години в емиграция той не бе забравил руския език, а превъзходно владееше руската реч. Не можеше да разбере съветските военнопленници, те пък страняха от него.

По същия начин не можеха да се разберат руските военнопленници — онези, които бяха готови да умрат, но да не изменят, и другите, които замисляха да се включат във власовските войски. Колкото повече разговаряха и спореха, толкова по-зле се разбираха. А после мълчаха, изпълнени с взаимна омраза и презрение.

В това мълчание на неми и разговори на слепи, в тази гъста смесица от хора, обединени от ужас, надежди и мъка, във взаимното неразбиране, в омразата между хората, говорещи един език, трагично бе въплътено едно от бедствията на двайсетия век.