Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

47

Давид слабо си спомняше какво бе се случило, откакто започна войната. Но една нощ във вагона в мозъка на момчето изникна всичко, преживяно напоследък.

В тъмното баба му го води у Бухманови. Небето е обсипано с дребни звезди, а крайчецът му е светъл, зеленикаво-лимонен. Листата на репея докосват бузите му като нечии студени влажни длани.

На тавана, в убежището, зад фалшивата тухлена стена седят хора. Черните листове ламарина денем се нажежават. Понякога таванът се изпълва с миризма на изгоряло. Гетото гори. Денем всички в убежището лежат неподвижно. Монотонно плаче Светланочка, дъщерята на Бухманови. Бухман има болно сърце, денем всички мислят, че е мъртъв. А нощем той яде и се кара с жена си.

И не щеш ли, залайва куче. Неруски гласове: „Asta! Asta! Wo sind die Juden?“[1], и над главите им трополенето се усилва, германците са се качили през капандурата на покрива.

После громолящият в черното ламаринено небе германски подкован тропот утихва. Под стената се чуват коварни, слаби удари — някой изпитва плътността на стените.

В убежището настъпи тишина, гореща тишина, с напрегнати раменни и вратни мускули, с облещени от напрежение очи, с озъбени уста.

Малката Светлана проточи своята жалба без думи в тон с тихото почукване по стената. Плачът на момиченцето внезапно секна. Давид погледна нататък и срещна свирепите очи на майката на Светлана Ребека Бухман.

След това веднъж или два пъти за кратък миг той си представи тези очи и отпуснатата като на парцалена кукла глава на момиченцето.

Виж, какво беше преди войната, си спомняше с подробности, и то често. Във вагона той като някакъв старец живееше с миналото, лелееше го, обичаше го.

Бележки

[1] Аста, Аста, къде са евреите? (нем.) — Б.пр.