Василий Гросман
Живот и съдба (196)

58

Кримов чу тихи думи:

— Тия дни предадоха по радиото, че нашите войски завършили разгрома на сталинградската групировка на германците, Паулус май бил пленен — вярно, не чух много добре.

Кримов закрещя, замята се, затътри нозе по пода: колко би искал да се смеси с тълпата хора с ватенки и валенки… техните мили гласове заглушаваха тихия разговор край него; по купчините сталинградски тухли с небрежна походка срещу Кримов вървеше Греков.

Лекарят държеше ръката на Кримов и говореше:

— Налага се малко прекъсване… втори път камфор, спадане на пулса през всеки четири удара.

Кримов преглътна солената топка и каза:

— Нищо, продължавайте, медицината позволява, и тъй, и тъй няма да подпиша.

— Ще подпишеш, ще подпишеш — с добродушната увереност на заводски майстор каза следователят, — къде-къде по-яки са подписвали тука.

След три денонощия свърши вторият разпит и Кримов се върна в килията. Дежурният сложи до него пакет, завит в бяла кърпица.

— Подпишете, гражданино арестант, че сте получили колета — каза той.

Николай Григориевич прочете списъка на предметите, написан с познатия почерк — лук, чесън, захар, бели сухари. Под списъка прочете: „Твоята Женя“.

Боже, Боже, той плачеше…