Дон Уинслоу
Сатори (94)

94.

Обичайният маршрут за прехвърляне на оръжие от Китай във Виетнам, обясни Ю, беше през Лан Сон, през границата и направо в Северен Виетнам, където Виет Мин имаха сигурни убежища в планинските джунгли.

Но те нямаше да поемат по този маршрут.

Гранатометите бяха нужни на юг, не на север.

— Враговете ни биха платили прескъпо за тази информация — каза Ю.

Информацията наистина е безценна, помисли си Николай. След последната си катастрофална операция на юг Виет Мин бяха ограничили действията си на север. Но сега по всичко изглеждаше, че те планираха с новите оръжия да открият нов южен фронт.

Северните бойци на Виет Мин бяха под влиянието на руснаците, а южните бяха по-независими или съюзници на Китай. Една успешна южна офанзива можеше да разбърка геополитическите карти в Азия.

Ю играеше сериозна игра.

Предвид факта, че оръжията трябваше да стигнат до южните части на Виет Мин, възможният маршрут бе само един — по течението на река Леканг в Лаос.

Начинанието не е от лесните, обясни Ю. Леканг минаваше през дълбоки дефилета с кипящи бързеи и остри скали, които можеха да разбият корпусите на лодките като яйчени черупки. Реката бе трудна за плаване чак до района южно от градчето Луанг Прабанг, дълбоко във вътрешността на Лаос.

Самият Луанг Прабанг също можеше да създаде проблеми. Там трябваше да сменят лодките за останалата част от пътуването, а в града гъмжеше от шпиони и френски специални части.

Не биваше да се забравят и бин суйен.

— Какво е бин суйен? — попита Николай.

— Пирати — отвърна Ю.

— Пирати ли? — повтори Николай. Видя му се доста анахронично.

Първоначално речни пирати от огромните блата Рун Сат южно от Сайгон, бин суйен, които сега бяха търговци на опиум, на практика контролираха града. Лидерът им, бивш затворник на име Бай Виен, подкрепял Виет Мин, но по-късно преминал на другата страна и сега бил съюзник на императора марионетка Бао Дай и френските му господари. В замяна на това Бай Виен контролираше търговията с наркотици, хазарта и проституцията в Сайгон и използваше огромното богатство от тези дейности за закупуване на модерно оръжие и оборудване.

— Но това е в Сайгон — каза Николай. — Какво общо има Бай Виен с Лаос?

— Оттам идва опиумът — отвърна Ю.

Виет Мин купували суров опиум в планините източно от Луанг Прабанг и го продавали, за да купуват оръжие, но чрез подкупи, заплахи и убийства бин суйен на практика им отнели контрола върху търговията в Лаос.

Луанг Прабанг беше пълен с бин суйен.

— Агент на Виет Мин ще те посрещне там и ще те придружи във Виетнам — продължи Ю.

Николай забеляза използването на второ лице и го спомена.

— Точно затова се нуждаем от услугите ви — каза Ю. — Началниците ми решиха, че не могат да рискуват да бъда заловен на френска територия.

Каза на Николай как ще се свържат с него в Луанг Прабанг и после в Сайгон, след което продължи с инструктажа.

В Лаос Леканг сменяше името си на Меконг и продължаваше през Камбоджа до делтата си във Виетнам. Самата делта щеше да създаде проблеми — трябваше не само да избягват патрулите на френската армия и Чуждестранния легион, но и да си проправят път между цяла мрежа от бункери и фортове.

Още по-лошото бе, че делтата се патрулираше от добре въоръжени милиции, поддържащи добри отношения с френските окупатори.

— Къде трябва да доставя оръжията? — попита Николай.

— Не знаем.

— Това прави нещата по-трудни.

— В Сайгон ще научите къде да се срещнете с агент на Виет Мин с кодово име Ай Куок^[1], на когото ще предадете оръжието — обясни Ю. — Куок е един от най-търсените хора в страната и непрекъснато се укрива. Преживял е няколко опита за убийство и французите са обявили огромна награда за главата му. Ще разберете къде се намира в последния възможен момент.

Николай мислено прегледа препятствията — реката, бин суйен, французите, виетнамските милиции и откриването на неуловимия Ай Куок.

— Значи в общи линии, мисията е самоубийствена — отбеляза той.

— Може и така да се каже — съгласи се Ю. — Ако искате да промените решението си, сега е момента.

— Не го променям.

— Добре тогава.

— Значи се уговорихме? — попита Николай.

Ю стисна ръката му.

Николай откри Сюе Син зает с обичайната си задача по подрязването на лозите.

— Дойдох да се сбогувам — каза Николай.

— Къде отиваш?

— Не съм сигурен — отвърна Николай, но реши, че е длъжен да даде по-добър отговор. — Да открия моето сатори.

— А ако не успееш?

— Тогава ще си държа очите отворени — отвърна Николай.

— Ще се срещнем отново — каза Сюе Син. — В този живот или в някой друг.

Емоциите се надигнаха в Николай. Не се беше чувствал така от смъртта на генерал Кишикава.

— Не мога да ти опиша колко много означаваш за мен.

— Не е и нужно — отвърна Сюе Син. — Знам.

Николай коленичи и се поклони, докосвайки чело в земята.

— Благодаря ти. Ти си моят учител.

— А ти — моят — каза Сюе Син.

После монахът коленичи и продължи работата си, спокоен в знанието си, че Николай Хел е определил съдбата си.

Ще се срещнем отново, помисли си той.