Дон Уинслоу
Сатори (45)

45.

Николай избута стола до стената, за да си освободи повече свободно пространство в малката стая, съблече се по гащета и изпълни двайсет пъти трудната ката на хода коросу „Леопард в клетка“.

Избра тази техника, защото наблягаше на точни удари, които изискваха използването на експлозивна сила на близко разстояние. Започвайки с цялата стая, той повтори ката във все по-малки кръгове, докато накрая едва движеше краката си, докато се биеше във все по-тясната въображаема бамбукова клетка.

Макар формата да включваше брутални удари с лакът и коляно, основната й черта бе уникалното положение на ръката — „леопардова лапа“, при която пръстите бяха свити във втората става, а не в пълен юмрук. Затова удрящата повърхност бе тясна, включваше само ставите и бе предназначена за проникване в тясно пространство.

Ключовият момент бе в прецизността.

Прецизност и концентрация на сила, и Николай се упражнява, докато успя да генерира експлозивна сила в удар, който изминаваше само пет сантиметра преди да достигне целта си. Предполагаше, че в реалната ситуация ще разполага с петнадесет до шестдесет сантиметра, но не искаше да се отпуска, уповавайки се на този лукс.

Физически изтощен, но умствено ободрен след завършването на катата, Николай седна на пода, зае скованата поза за медитиране и си представи операта „Дженгици“.

Беше запомнил плана идеално и сега вървеше от запазената от Ворошенин ложа навън по коридора, после надолу по стълбите. Завой наляво щеше да го отведе в основната част на театъра, после във фоайето и към главния изход. Завоят надясно след стълбите обаче водеше към друг къс коридор и врата, която щеше да го изведе зад кулисите.

Тук можеше да завие наляво зад сцената или наляво в алеята зад операта.

Мислено извървя пътя за бягство. Навън от ложата, наляво по коридора, надолу по стълбите, надясно по коридора, наляво и навън. „Извървя“ го двайсет пъти, преди да премине мислено на следващото ниво.

Препятствията.

Първо бяха телохранителите на Ворошенин, но ако нанесеше удара както трябва, те нямаше да разберат нищо поне още една жизненоважна минута. Трябваше обаче да обмисли възможността да си проправя пътя с бой. Нямаше как да знае къде ще бъдат разположени телохранителите, така че се налагаше да импровизира на място. Но това беше целта на ката — да тренира тялото да реагира моментално на всяка заплаха, без фаталната намеса на мисълта.

Затова прогони телохранителите от ума си.

Коридорът покрай ложите не би трябвало да представлява проблем. Възможно бе да има китайски полицаи, но ако убийството на Ворошенин не вдигнеше врява, можеше просто да мине покрай тях „на път за тоалетната“.

Мислено забави темпо и „закрачи“ небрежно, не като човек, току-що извършил убийство, а просто като някой, който изпитва нужда да изпразни мехура си.

Слезе по стълбите и зави надясно. В края на коридора бе вратата към кулисите и там със сигурност щеше да има служител на операта, който да не допуска досадни обожатели.

Да го убие щеше да бъде лесно.

Но убийството на невинен портиер несъмнено щеше да бъде позорно безчестие, затова Николай мислено изрепетира несмъртоносен удар по врата, в сънната артерия, който щеше да обезвреди човека, без да го убие. Нанесе удара, остави мъжа на пода и отвори вратата.

Следващата врата беше непосредствено вляво и Николай излезе навън в студената нощ.

Просто, помисли си той и се засмя на самозаблудата си.

Просто, ако стигнеш достатъчно близо до Ворошенин.

Ако нанесеш идеалния удар, който ще го убие на мига, останал седнал в креслото си.

Ако телохранителите не забележат нищо нередно.

Ако не ти се наложи да убиеш още трима мъже и да си проправиш с бой път през китайската полиция.

Ако всичко мине по твоя начин, ще бъде просто и лесно, но имаше прекалено много ако. Нищо чудно, че Хейвърфорд бе оценил на едно на сто вероятността за успех и оцеляване.

Ами ако не? — запита се той.

Ако ли не, такава ти е кармата, твоята дзос, както казват китайците, и ще бъдеш убит.

Готов ли си за това?

Да.

Отново си припомни думите на Кишикава. Когато човек е готов да умре, всичко е наред. Остава да се обмисли единствено действието. В такъв случай мисли единствено за успеха, защото провалът сам ще се погрижи за себе си.

Николай остана да седи още час, като си представяше как цялата операция, стъпка по стъпка, минава идеално. Стана, успя да измъкне топла вода от кранчето и се изкъпа. После се облече и слезе във фоайето, където Чен го очакваше отново да прояви своето гостоприемство.