Дон Уинслоу
Сатори (40)

40.

Льотов стоеше със зачервени очи пред бюрото на Ворошенин.

Беше работил цяла нощ и сега Ворошенин дори не си направи труда да му предложи чаша чай, макар че отпиваше от своята. Захарта по дъното й беше като пясъка на някое езеро при онези дачи, които Ворошенин можеше да използва, но бяха недостъпни за Льотов.

— Е? — попита Ворошенин.

Льотов започна с Жилбер.

Като че ли всичко се връзваше. Жилбер наистина бяха търговци на оръжие от Лангедок и поддържаха тесни връзки с Френската комунистическа партия. Папа Жилбер открил офис в Хонконг, за да се възползва от открилите се възможности за бизнес покрай непрекъснатите сблъсъци между китайски военачалници след революцията от 1911 г. Изглежда прекратил дейност по време на японската окупация и оцелял благодарение на тази благоразумна постъпка и на факта, че на управляваната от Виши Франция не се гледаше като на враг. Носеха се обаче слухове, че продължавал да работи в тайно споразумение с американците и подпомагал виетнамските въстаници срещу японците — най-вече Хо Ши Мин и пасмината му, но не само тях.

Левичарските му виждания явно са доста гъвкави, защото след войната имал вземане-даване както с националистите, така и с комунистите в Китай, наред с движенията за независимост във Френски Индокитай.

— Връзки с Юнион Корс? — попита Ворошенин, назовавайки корсиканската мафия, която контролираше трафика на наркотици и оръжие между Франция и колониите й в Югоизточна Азия.

— Естествено — отвърна Льотов, — макар че Жилбер не е корсиканец, така че отношенията им са чисто делови. Определено е работил с Ла Корс по време на войната.

— А синът? — попита Ворошенин.

— Мишел ли?

Ворошенин въздъхна.

— Да.

Отново всичко изглеждаше наред. Льотов остави няколко зърнести фотографии на бюрото. Синът се родил в Монпелие, но бил отгледан в Хонконг, откъдето и свободното владеене на кантонски. Имал репутацията на комарджия, женкар и пройдоха, поради което изпаднал в немилост пред баща си до края на войната и автомобилната катастрофа.

— И кое?

— Претърпял е автомобилна катастрофа през… — Льотов направи справка с бележките си — … лятото на петдесета, в Монако. Изгубил куп пари в казиното, удавил мъката си в алкохол и катастрофирал на някакъв остър завой.

Явно бил доста обезобразен, тъй като се наложила сериозна хирургична намеса за възстановяване на лицето на Жилбер син. Лекарите сякаш успели да му присадят не само кожа след операциите синът излязъл променен, по-сериозен мъж, готов да заеме мястото си в семейния бизнес.

— Интересно — рече Ворошенин.

Льотов сви рамене. Самият той не виждаше нищо интересно в това.

Ворошенин обаче виждаше. Беше преживял сталинските чистки благодарение на своята наблюдателност и усет към детайла, а историята с катастрофата звучеше фалшиво. Лицева хирургия, последвана от морална метаморфоза?

— Къде е сега бащата? — попита той. — Знаем ли това?

— Предполагам, в Хонконг.

— Предполагаш? Разбери.

— Да, другарю.

— Добре, а за Ивановна?

— Имам пълен доклад. — Льотов започна да чете откритията си.

— Остави го.

— Но тук има…

— Казах да го оставиш.

Льотов остави папката на бюрото и излезе.

Ворошенин отвори чекмеджето. Имаше чувството, че ще се нуждае от едно питие, за да прочете този доклад.