Дон Уинслоу
Сатори (154)

154.

Николай чу стъпките й по стъпалата.

— Соланж?

— Николай.

Парфюмът й беше опияняващ.

— Слава богу — възкликна тя. — Толкова се страхувах…

Притисна се в него. Той я прегърна, опря ножа в гърба й и прошепна:

— Per tu amicu.

Тя се стегна — едва доловимо, но това му беше достатъчно.

И сърцето му сякаш се скъса.

— Ти си — прошепна той в косата й. — Ти си Кобрата.

После я пусна и отстъпи крачка назад. Помещението тънеше в полумрак, но виждаше в очите й, че е вярно. Беше го разбрал докато лежеше в леглото и я чакаше. И си даде сметка, че трябваше да се сети преди това.

Кобрата е смъртно опасен с ножа.

Юнион Корс я беше наела още в Монпелие за убийството на германския полковник. Бяха я обучили да използва ножа и тя бе прерязала гърлото му. После я взеха в базата си в Марсилия и я използваха за други мисии.

Тя продължи да поддържа връзки с Ла Корс, но започна да работи на свободна практика, използвайки както тялото си, така и останалите си умения. Онази нощ в Токио, след нападението в градината, беше излязла с нож в ръката.

Щеше ли да използваш това?

Ако се беше наложило.

И знаеш как да го използваш, помисли си той.

Можеше да го убие по време на романтичната им среща в хотела, но тя знаеше, че я наблюдават и подозренията щяха да паднат върху нея. На следващия ден обаче Дьо Ланд й беше казал за Къщата на огледалата и тя беше отишла — като Кобрата — да го убие. Усещането за близост му беше казало, че е някой, с когото се е срещал преди, но едва сега го осъзна наистина.

Животът, какъвто е в действителност.

Сатори.

— Пикар или Пикарди? — попита той.

— Пикарди — отвърна тя.

Корсиканците са най-добрите убийци на света.

— Историята, която ми разказа за себе си — рече Николай. — Каква част от нея е истина?

— По-голямата — отвърна тя. — Болезнените моменти, ако това може да те утеши.

Не можеше.

— Колко души си убила? — попита Николай.

— Повече от теб, предполагам — отговори тя. Измъкна ножа, затъкнат на кръста й. Държеше го ниско, леко назад, за да не може да го достигне. — Печеля парите си както мога — като куртизанка или като убийца. Ти ми кажи каква е разликата.

— Във втория случай умират хора.

— Точно ти не си човекът, който може да ме гледа от висотата на моралното си превъзходство, mon cher — отвърна Соланж.

Абсолютно вярно, помисли си той.

Абсолютно вярно.

— Трябва да си натрупала доста солидно състояние — отбеляза той.

— Спестявам — призна тя. — Кариерите и в двете ми професии са доста краткотрайни. Красотата и бързината на ръката изчезват бързо, когато им дойде времето. Боя се, че ще се наложи да се пенсионирам млада.

Николай се съмняваше, че красота като нейната може да изчезне някога. Поне не в неговите очи. Нито пък красотата на нейните — тези изумителни, прекрасни зелени очи. Видя я как едва забележимо премести дясното си бедро напред. Мускулите на прасеца й се стегнаха.

— Юнион Корс те е наела да ме убиеш — рече той.

— Казах ти да ме напуснеш и никога да не се връщаш.

— Това ли беше непростимият ми грях? — попита той. — Че те обичам?

— Това е нещо, което една курва не може да понесе.

Сухожилията на дясната й китка се напрегнаха.

Едва доловимо, но го усети.

Можеше ли да спре мълниеносния скок, който със сигурност предстоеше? Може би да, може би не. Ако все пак блокира удара, можеше ли да отвърне с хода коросу и да убие Кобрата?

Отново — може би да, може би не.

Николай отстъпи крачка назад.

— Убий ме тогава.

В очите й проблесна колебание и подозрение. Разбираше я — миналото й не й даваше причини да се доверява на когото и да било.

— Бих могъл да живея за теб и да убивам за теб, така че да умра за теб…

Тя поклати глава и златната й коса проблесна на слабата светлина на фенера.

— Моля те, Соланж — рече той. — Освободи ме от моята тъмница.

Също както аз освободих Кишикава сама.

Затвори очи, за да я окуражи и да призове спокойствието си, и задиша дълбоко. Този живот е сън и когато сънят свърши, щеше да има друг, после следващ в безкрайния цикъл, докато не постигне съвършено просветление.

Сатори.

Чу как стъпалото й се завърта върху дървената палуба в подготвителното движение за удара, и се приготви за смъртта.

Тя се хвърли напред.

В обятията му.

— Не мога — изплака тя. — Бог да ми е на помощ, je t’aime, je t’aime, je t’aime.

— Je t’aime aussi.

Задавеното й хлипане бе заглушено от тежък тропот на стъпки по палубата.