Дон Уинслоу
Сатори (101)

101.

Николай взе велорикша до реката, слезе на близо километър от мястото, където бяха саловете, и извървя остатъка от пътя.

Когато приближи, Тасер го освети с ярък фенер.

— Ти ли си, Майк?

— Ами ако не съм? — Николай се качи на сала. — Всеки момент ще дойде камион. Ще прехвърлим товара на него.

— Дано моментът да е по-кратък — каза Тасер. — От тези шибани хмонг ме стяга шапката.

— Какво ще правите сега?

— Връщаме се в планината — отвърна Тасер. — Да видим дали някои луди британци, янки или жабари няма да решат да се катерят на покрива на света. Търси ме на снимките — аз ще съм онзи, когото не назовават.

По пътя се появиха светлини на фарове. Хората на Тасер разтовариха сандъците на брега. Николай стисна ръката на капитана.

— Благодаря за всичко. Беше истинско удоволствие.

— И за мен.

Тасер събра хората си и изчезна в мрака.

Николай тръгна към камиона.

Бай Виен седеше на седалката до шофьора.