Дон Уинслоу
Сатори (132)

132.

Хейвърфорд заложи няколко пиастра на рулетката, изгуби, отегчи се и реши да прекара нощта в Le Parc.

Излезе на улицата да вземе такси и се замисли за Николай Хел.

Драматичната престрелка на улицата беше раздухана от всички вестници, според които опитът за убийство или вероятно отвличане на уважавания френски предприемач Мишел Жилбер бил терористичен акт на Виет Мин. Бизнесменът се спасил от атаката, но след нея изчезнал безследно и френските власти били много загрижени, че е попаднал в ръцете на комунистическите терористи.

Хейвърфорд знаеше, че това е дело на Даймънд.

Сега Хел е или мъртъв, или го разпитват в клетка за тигър. Или пък е жив и се крие. Ако е така, сигурно се е покрил дълбоко, защото Хейвърфорд бе пуснал всичките си хора да намерят Хел (или трупа му), а те се върнаха с празни ръце.

Освен това Хел не направи опит да се свърже с него, което означаваше, че вече не му се доверява и може би смята, че зад покушението стоят американците. Да се привързваш към вербуван агент винаги е грешка, но Хейвърфорд беше започнал да харесва или поне да оценява по достойнство Николай Хел.

В мрака проблесна острие.

Само още секунда и щеше да се забие в гърлото му, но Хейвърфорд го видя и успя да се дръпне точно навреме. Вторият удар вече се носеше към него. Блокира с китка, усети как металът се забива в плътта и извика от болка и гняв.

В морската пехота го бяха обучили добре.

Сграбчи ръката, обърна се, преметна нападателя през рамо и го хвърли на тротоара. Мъжът се стовари тежко по гръб и Хейвърфорд заби стъпало в гърлото му. После извади пистолета изпод сакото си.

Един от останалите нападатели отстъпи, но вторият продължи към него и Хейвърфорд го застреля право в гърдите.

Междувременно бин суйен вече излизаха тичешком от Le Parc Aux Buffes.

— Бандити — каза един от тях.

— Мислиш ли? — попита Хейвърфорд. Беше задъхан, по ръкава му течеше кръв, притокът на адреналин вече отслабваше и той знаеше, че скоро ще усети болката. Погледна раната си. — Ще трябва да ме зашият.

Един от нападателите лежеше мъртъв, другият бе избягал, а бин суйен вече замахваха с бамбуковите си палки към онзи с ножа.

— Жив — рязко заповяда Хейвърфорд. — Искам го жив.

„Бандити“, как ли пък не.

Никой бандит със здрав разум нямаше да опита да отмъкне портфейл точно пред Le Parc. Само побъркан би се помъчил да обере някой от клиентите на Бай Виен.

Охраната помъкна мъжа.