Дон Уинслоу
Сатори (124)

124.

Седяха в кабинета на Антонучи. Мансини, Антонучи, Гуарини, Рибиери, Сарти, Лучани — цялото ръководство на Юнион Корс седеше на масата и слушаше онова, което имаше да им каже гостът на капитан Сингави, американецът, представил се като „господин Голд“.

— Така нареченият Мишел Жилбер — каза Даймънд, — е агент на Американската служба за борба с наркотиците, изпратен да се внедри в търговията с хероин от Индокитай до Марсилия и Ню Йорк.

Мълчанието продължи близо минута.

Накрая Мансини каза:

— Ето какво става, когато правиш бизнес с външни лица.

— Изглеждаше почтителен младеж — отвърна Антонучи. Взе пура от кутията си и я запали внимателно, без да показва яростта си, че е бил измамен от младия Жилбер.

— Такива са времената — утешително се обади Гуарини.

— Има и още — продължи Даймънд. — Прекият му началник е американец, работещ в Сайгон под прикритието на служител на Информационната служба на Съединените щати.

— Хейвърфорд — каза Мансини. — Знаех си.

Последва ново мълчание, последвано от нова глътка кафе и бавно, замислено пушене. После Мансини каза:

— Това с Хейвърфорд трябва да прилича на нещо друго. Грабеж… използвайте някои от местните момчета.

— Ами Жилбер? — попита Антонучи.

— Той е различен — обади се Сингави. — Може да се погрижи за себе си.

Седящите обмислиха това.

— Ще го дам на Кобрата — каза Антонучи.