Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Satori, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дон Уинслоу. Сатори
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Милко Стоименов
ISBN: 978-954-655-155-9
История
- — Добавяне
42.
Ворошенин остави папката.
Загледа се през прозореца и се застави да се съсредоточи върху настоящето, без да се отдава на спомени.
Докладите, много от които бяха копия на стари, написани на ръка документи, бяха единодушни, че графиня Александра Ивановна е избягала от Русия през 1922 г., но Ворошенин вече знаеше това. По всичко личеше, че е тръгнала по често използвания източен маршрут до Манджурия и оттам до широко отворения Китай, където се установила в Шанхай. Макар да запазила вещите си, тя нямала пукната пара (Ворошенин знаеше и това) и оцеляла благодарение на остроумието си, красотата и уменията си на изкусителка, с които омагьосала не един и двама богати емигранти и авантюристи.
Ворошенин не се съмняваше в уменията й на изкусителка — лично ги беше изпитал. Споменът за знойното й тяло, меката като сатен кожа и…
Според докладите, Иванова прелъстила някакъв немски благородник, забременяла от него и отказала официалното предложение за брак на младия Кайтел цум Хел. Някъде около 1925 или 1926 г. родила син, когото, бидейки непоправима аристократка, кръстила Николай.
Ворошенин забеляза, че Николай Хел е почти на същата възраст, на която е и Мишел Жилбер. Беше съвпадение, но Ворошенин знаеше, че онези, които вярват в съвпаденията, са кандидати за онзи свят.
Като Цум Хел, който загинал при Сталинград.
Ивановна изчезнала от докладите на разузнаването през 1937 г., когато японците окупирали Шанхай и домът й в буквалния смисъл на думата преминал под командването на японския генерал Кишикава. Информаторите повтаряха пиперливия слух, че отношенията им станали доста по-близки, отколкото между домакиня и гост, и Ворошенин изпита неочаквана ревност, когато си припомни следобедите в…
Графинята спокойно е можела да бъде обвинена в колаборационизъм, ако беше преживяла войната, но тя умряла от естествени причини.
Но какво бе станало със сина й?
Докладите не можеха да предложат нищо повече за Николай Хел. Момчето просто изчезнало, което не е необичайно, каза си Ворошенин. В хаоса на разкъсваната от война Азия стотици хиляди хора просто изчезваха.
Сега, докато седеше в кабинета си в руското консулство, на Ворошенин му се искаше да беше наредил Ивановна да бъде екзекутирана — или да го бе направил лично — преди кучката отново да се появи на бял свят.
Но дали е възможно?
Възможно ли е този Жилбер да е Хел, дошъл да си отмъсти?
Точно когато се каня да се измъкна?