Дон Уинслоу
Сатори (23)

23.

Ключът към използването на китайския водопровод в сегашното му състояние, помисли си Николай, е никога да не приемаш „не“ за отговор.

Направи три опита да си осигури топла вода от кранчето на ваната. Преди да успее и когато най-сетне дойде, водата беше врящо отмъщение, отговор в стил „всичко или нищо“ на упоритите му опити.

Предпазливо се потопи във водата и си спомни ваната, на която се бе наслаждавал в дома си в Токио. Беше сякаш в някакъв минал живот, а не преди четири години. Имаха щастливи, макар и кратки дни с Ватанабе сан и сестрите Танака в градината, която бе изградил така старателно с цел да постигне шибуми.

Можеше да прекара щастливо там целия си живот, ако не беше продиктуваната от чувството му за чест необходимост да убие генерал Кишикава, след което последва арестът, мъченията от ръцете на американците и затворническата килия.

А накрая — предложението за свобода в замяна на тази дребна задача.

Да убие Юрий Ворошенин.

Още повече, че Николай презираше мъчителите най-много от всичко на този свят. Садистът, причиняващ болка на безпомощни, заслужава само едно — смърт.

Но Ворошенин беше само първият мъчител в списъка му.

След него идваше ред на Даймънд и двамата му слуги, които бяха съсипали тялото и ума на Николай и едва не унищожиха духа му. Знаеше, че американците не очакваха да оцелее в мисията Ворошенин, но смяташе да ги изненада. А после щеше да изненада Даймънд и другите двама.

Това щеше да означава да напусне Азия, може би завинаги. Мисълта го натъжи и го изпълни с тревога какъв ли ще бъде животът на запад. Макар и европеец по произход, той никога не бе стъпвал там. Целият му живот бе преминал в Китай и Япония, и се чувстваше повече азиатец, отколкото западняк. Къде щеше да живее? Не в Съединените щати, разбира се, но къде?

Може би във Франция, реши той. Това би харесало на Соланж. Можеше да си представи живот с нея, на някое тихо местенце.

Пропъди мисълта за нея, за да се съсредоточи върху настоящето. Представи си дъска за го, започна да играе с черните камъни и ги постави по сегашните им места. Важното беше да продължи напред, за да доближи Ворошенин. Да създаде позиция, от която да отведе Ворошенин на някое уязвимо място.

Тъй като непрекъснато го държаха под наблюдение, не можеше просто да проследи жертвата и да издебне удобен момент. Не, трябваше да намери начин да примами Ворошенин на някое уединено място, като в същото време се отърве от китайските си съгледвачи.

Заразглежда въображаемата дъска за подобна възможност, но не успя да я открие. Това не го разтревожи — подобно на живота, го-кан не беше нито неподвижна, нито едноизмерна. Противникът също мислеше и правеше ходове, и много често именно той предоставяше възможностите.

Бъди търпелив, каза си той, припомняйки си уроците на учителя си по го Отаке сан. Ако противникът ти е сприхав по природа, няма да може да се сдържа. Сам ще те издири и ще отвори портите към своята уязвимост.

Остави врага си сам да дойде при теб.

Николай се потопи по-дълбоко във ваната и се наслади на горещата вода.