Дон Уинслоу
Сатори (53)

53.

Хейвърфорд седна в „ситуационната стая“ в отдела в Токио и изпрати кодираното си съобщение до Сингълтън в Лангли.

„ВСИЧКО В ГОТОВНОСТ. +6 ч.

ЧАКАМ УКАЗАНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЕ.

ИЛИ ПРЕКРАТЯВАНЕ.“

Част от него все още се надяваше Сингълтън да отмени всичко това. Откъдето и да я погледнеш мисията беше ужасно рискована. Независимо дали щеше да се провали или да успее, Хел щеше да бъде заловен. А ако го заловят, можеше да проговори. Ако проговореше, Кан бързо щеше да разпердушини цялата пекинска мрежа, от Бялата пагода през „Св. Михаил“ до мюсюлманите в Суанву. Пън щеше да падне от власт и Китай щеше да бъде вкаран още по-устойчиво в съветската орбита.

„Големите печалби изискват големи рискове“ — беше казал Сингълтън.

Добре, помисли си Хейвърфорд.

Всъщност, всичко беше в готовност.

Спасителният екип беше събран в джамията, водачът му успешно беше влязъл в страната. В съветското разузнаване чрез двойни агенти успешно бяха подготвени серия „спящи сигнали“ за готвено от китайците покушение срещу Ворошенин, които щяха да се задействат след убийството му. Подобни сигнали бяха внедрени и в китайското разузнаване, но според тях убийството представляваше дезинформация от страна на руснаците, вина, за която има някакъв апаратчик на име Льотов.

Колкото до самото убийство, Хел беше свършил чудесна работа с примамването на Ворошенин в капана. Беше добре инструктиран за плана на сградата, за точния момент от операта и за „пътя за бягство“.

Хейвърфорд погледна часовника си, подарък от баща му по случай дипломирането. До началото на операта оставаха пет часа и петдесет минути. Около час по-късно щеше да последва убийството.

Влакът беше потеглил.

Вече нищо не можеше да го спре, освен ако Хел не се откаже (а той нямаше да го направи) или Сингълтън не отмени операцията, което бе малко вероятно.

Въпреки това Хейвърфорд се надяваше, че ще го направи и продължаваше да чака съобщение за прекратяване.