Дон Уинслоу
Сатори (32)

32.

Съобщението на Николай бе излъчено пет пъти преди да достигне Хейвърфорд в Токио. Въпреки това пристигна правилно и Хейвърфорд го дешифрира моментално.

Опера „Дженгици“, четвъртък вечер.

Екипът в отдела на ЦРУ в Токио моментално се задейства. Минути по-късно пред Хейвърфорд лежеше карта на Пекин и няколко въздушни снимки. Начерта червен кръг около опера „Дженгици“.

След това в стаята влезе китайски бежанец, роден в Пекин, който каза, че сградата се намира в район Суанву, югозападно от Стария град, недалеч от Небесния храм. Това бе една от най-старите части на града и представляваше плетеница от тесни хутонги и стари жилищни постройки. Преди комунистите да дойдат на власт, районът бил център на Бада хутонг, или кварталът на червените фенери.

Хейвърфорд му благодари и го освободи, после се свърза по пряката линия с Бил Бентън, шефа на пекинския отдел, който сега работеше в Макао.

— Трябват ми снимки и планове на нещо, наречено опера „Дженгици“, както и място за свръзка в район Суанву — каза той.

Обикновено за изпълняване на искане като това бяха необходими седмици, ако изобщо бъде изпълнено, но на Бентън изрично му бе казано, че Хейвърфорд се ползва със статут за незабавен достъп. Исканите снимки и планове бяха пратени за петнайсет минути, а час по-късно Бентън отново се обади.

— С какво разполагаме в Суанву? — попита Хейвърфорд.

— Имаш късмет. Храмът на зелената истина се намира на същата улица.

— И би ли ме просветил какво представлява този Храм на зелената истина? — попита Хейвърфорд, докато търсеше сградата на картата.

— Най-старата джамия в Пекин — отвърна Бентън.

Пред Хейвърфорд се появи снимка на сградата. Приличаше на обикновен стар китайски храм, будистки или даоистки, с боядисани в синьо и червено колони и стръмен покрив. Едва после забеляза, че керемидите на покрива не са в обичайното синьо, а са зелени.

— И комунистите са го оставили непокътнат?

— Нямали са избор. Намира се насред квартал на хуй.

Хейвърфорд знаеше, че Бентън играе играта „знам повече от теб“. Но това беше типично за старите служители в Китай, които винаги бяха в отбранителна позиция, продиктувана от факта, че са „изгубили“ страната, предавайки я в ръцете на комунистите и винаги негодуваха, че сега са подчинени на Азиатския отдел и разни новобранци като Хейвърфорд. Но в същото време беше съпричастен — повечето от агентите им бяха отзовани и сега бавно и мъчително трябваше да се изгради напълно нова мрежа.

— Китайскоезично мюсюлманско малцинство — обясни Бентън. — Живеят в Пекин от хиляда години. Наричат своята разновидност на исляма кин джен, или „зелената истина“.

— Разполагаме ли с неколцина от тези хуй? — попита Хейвърфорд.

— С повече от неколцина — отвърна Бентън. — Мразят шибаните червени, гледат на тях като на безбожни неверници, опитващи се да потиснат религията им. Освен това са свързани с мюсюлманското малцинство в Синдзян, които искат да се отцепят.

Значи разполагаме с възможности, помисли си Хейвърфорд.

— Трябва ми екип за измъкване.

— Можем да го направим.

— И място за пратки за наш човек в Пекин — добави Хейвърфорд.

— Можеш ли да метнеш малко оръжие в Синдзян?

— Разбира се.

— Ще ти се обадя с подробностите — каза Бентън.

— Ще дойда в Хонконг да ги уточним.

Не искаше Бентън да прецака всичко и не разполагаше с много време да довърши плана и да го прати на Хел.