Дон Уинслоу
Сатори (19)

19.

Хейвърфорд седна и загледа как Соланж си събира багажа.

Не й отне много време — всъщност, тя притежаваше съвсем малко неща. Останалото — книги, произведения на изкуството, чудесното кухненско оборудване, дори по-голямата част от гардероба й — бяха купени с парите на Компанията и щяха да бъдат продадени.

В крайна сметка, всичко опираше до пари.

Беше приела изгонването си стоически, почти без възражения.

— Но къде да ида? — попита тя, когато Хейвърфорд пристигна да затвори кепенците на къщата.

Той сви рамене — нямаше отговор. Жестът каза онова, което и двамата знаеха — тя беше наета за конкретна работа и за определен период. Работата беше свършена, времето беше изтекло и е трябвало по-рано да помисли за бъдещето си.

А и тревогата й беше донякъде неискрена: Соланж естествено съзнаваше, че жена с нейната красота, чар и несъмнен сексуален талант винаги ще си намери мъж, готов да плати за тях. Беше го правила преди и щеше да го направи отново, а парите, които й беше платил, щяха да са повече от достатъчно да свърже двата края на първо време.

— И как ще ме намери Николай?

Като актьорско майсторство изпълнението беше чудесно. За секунда почти й повярвах, помисли си Хейвърфорд, усмихна се вътрешно и си спомни какво беше казал баща му, след като го спаси от ненавременното обвързване с една кукла от Бродуей, в която си беше въобразил, че е влюбен.

„Всички актриси са курви — беше заявил Хейвърфорд Старши. — И всички курви са актриси.“

Тази със сигурност е такава, помисли си Хейвърфорд, докато гледаше как Соланж попива сълзите си с носна кърпичка. „Как ще ме намери Николай?“ Реши да й спести истината, за да не се измъчва в случай, че чувствата й към него бяха истински, което бе малко вероятно.

Тя сгъна един пеньоар, сложи го в куфара си, спря и обърна възхитителните си очи към Хейвърфорд.

— Може би двамата с теб ще успеем да се споразумеем по някакъв начин?

Трябваше да си признае, че се изкушава. Че кой мъж не би се изкусил? Беше невероятно красива и несъмнено бе ненадмината в леглото, но нямаше начин да оправдае оставането й в къщата пред студенокръвните счетоводители на Компанията.

— Имаме споразумение, мила моя — отвърна той. — Ти извърши услуга, при това по идеален начин, а аз ти платих.

— Отнасяш се с мен като с курва — горчиво рече Соланж и затръшна капака на куфара.

Хейвърфорд не изпита нужда да отговори. Така или иначе, току-що беше получил вест от източниците си в Пекин, че Хел прилежно се е разходил до Нефритения остров и е бил видян от Бялата пагода.