Дон Уинслоу
Сатори (16)

16.

Соланж беше будна, когато Николай влезе в спалнята.

— Утре заминавам — каза той.

— Знам — отвърна тя. — Почувствах го.

Той легна до нея. Тя се обърна, положи глава на гърдите му и той я прегърна.

— Ще се върна за теб.

— Надявам се.

— Ще го направя.

Когато на сутринта той излезе, Соланж имаше само една дума за него.

Оцелей.

Отвън един кленов лист се отрони от клона си, проблесна красиво на слънчевите лъчи и падна.