Дон Уинслоу
Сатори (9)

9.

Шестото му чувство — усещането за близост — го събуди.

През годините в затвора беше развил почти свръхестествена чувствителност към присъствието на друго живо същество, подобно на радар преценяване на точното разстояние между него и натрапника, както и посоката, от която приближаваше.

Някой беше в стаята му.

За част от секундата умът му прецени възможностите и се спря върху вазата на нощната масичка като най-доброто и най-лесно за грабване оръжие. После подуши „Шанел №5“ и почувства присъствието й. През капаците на прозореца влизаше достатъчно лунна светлина, за да му позволи да различи стоящата на прага Соланж. Тънкият черен пеньоар по-скоро разкриваше, отколкото скриваше тялото й.

— Три години без жена са много време — рече тя. — Твърде много, според мен. Нали?

Парфюмът й го изпълни, когато дойде при леглото и започна да целува устните му, ушите, врата, гърдите и после се плъзна надолу. Замая се от удоволствие, докато тя правеше изумителни неща с устните и дългите си елегантни пръсти. Не мина много време, преди той да изпъшка:

— Соланж, моля те, спри. Боя се, че ще… а не искам… преди…

Соланж спря и се разсмя нежно.

— Мисля, че след три години въздържание ще се възстановиш бързо, mon cher, нали?

После продължи и малко по-късно неудържимата вълна премина през тялото на Николай, гърбът му се изви като най-мощният самурайски лък, а тя го задържа здраво с пълните си устни, докато той не се отпусна обратно в леглото.

— Tres fort — прошепна Соланж и долепи тялото си до неговото.

— Ами, след три години…

Тя се разсмя и положи глава на гърдите му. Допирът на косата й върху кожата му бе възхитителен. Полежаха малко така и после той усети, че отново се възбужда.

— Нали ти казах — рече тя и плъзна ръка надолу, за да го погали. — Искам те в мен.

— Ти…

— Дали съм влажна? — Насочи ръката му, за да провери сам. — И още как, скъпи. От седмици.

И го възседна.

Николай не можеше да повярва на изумителната й красота, докато я гледаше как се надига и спуска над него. Сините й очи блестяха от възбуда, по дългата й шия избиха капчици пот, пълните й устни се усмихваха от наслада. Той се пресегна и погали тежките й гърди, така различни от деликатните гърди на японките, които беше познал, и тя изстена от удоволствие. Влажната й горещина го обви и засмука. Той я прегърна през кръста и я обърна, за да бъде върху нея, допря устни в извивката на шията й и проникна в нея — спокойно и настоятелно, но без да бърза.

Във възбудата си тя започна да шепне, после да крещи най-мръсните френски ругатни, за да го окуражи, заби дългите си нокти в задника му и го притисна още по-силно към себе си. Потта му се смеси с нейната, плъзгаха се един върху друг, а когато обяви своята petite mort, бедрата й се надигнаха, задържа го в себе си и каза:

— Vous me faites briller. Vous me faites jouir. Свърши в мен. Сега.

Гласът и думите й го доведоха до ръба, нямаше начин да се сдържи и свърши в нея, после се отпусна отгоре й и усети гърдите й под тежестта си. Останаха дълго да лежат така, после я чу да казва:

— Предполагам, че ще прозвучи като клише, ако поискам цигара.

Николай стана, намери пакета, сложи две цигари в устата си, запали ги и й подаде едната.

Така правенето на любов стана част от ежедневието им, макар че самият секс едва ли можеше да се нарече рутина.

Соланж обожаваше да се облича в будоара си и имаше сякаш неизчерпаем репертоар от бельо, което с радост му показваше. А и самият Николай нямаше нищо против да бъде зрител на това еротично модно представление и да я гледа как променя прическата си, грима и дори парфюма си, за да подхожда на облеклото. Вкусът й беше изтънчен, дръзко еротичен, без да прекрачва границата и да се превръща в бурлеска, винаги стилен, никога очебиен. Вкусовете й в леглото също бяха еклектични и тя отдаваше с наслада всяка част от себе си на Николай. Колкото възпитана бе в трапезарията, точно толкова цинична ставаше в спалнята, което го изненадваше.

— Имаш уста на моряк — каза й той една нощ, без нито следа от неодобрение.

— Но ти обичаш устата ми, нали? — отвърна тя и се зае да му докаже, че е така.

Николай наистина обичаше устата й, ръцете, пръстите й, sa cramouille, sa rose. Бързо достигаше до истината, че просто обича самата нея. Една нощ след особено бурен секс, тя дръпна от обичайната си цигара и каза:

— Не искам да те обидя, Мишел, но се любиш като японец.

Николай малко се сепна, но бе по-скоро любопитен, отколкото изненадан.

— Толкова ли е лошо?

— Не, не, не — бързо рече тя. — Не е лошо, а просто различно от… французин. Малко… comment vous dites… малко „технично“, нали разбираш? Щом си французин, трябва да правиш любов d’une maniere sensuelle, по-скоро като музика, отколкото като наука.

За съжаление, тя знаеше, че той скоро ще си тръгне, за да изпълни поръчката на американците. А като мъж си имаше нужди и щеше да ги задоволи, най-вероятно в някой бардак. Момичетата говореха, а ако започнеха да говорят за французин, който прави любов като японец, това можеше да доведе до неприятности.

— Значи това е част от обучението ми? — попита той и я погледна сурово. — И ти ли си част от моето обучение?

— Колкото и момчешки да изглеждаш — отвърна тя, без да свежда очи от неговите, — наивитетът не ти подобава. Питаш ме дали съм курва на американците ли? Скъпи мой, и двамата сме техни курви. Аз се чукам за тях, а ти убиваш за тях. Не ме гледай така наранено, обожавам да правя любов с теб. Vous me faites briller. Караш ме да сияя, нали?

Николай забеляза формалното vous вместо по-интимното tu и се запита дали тя не гледа на отношенията им единствено като на бизнес.

Така или иначе, Соланж го научи как да се люби като французин.