Дон Уинслоу
Сатори (131)

131.

Стаята в бардака беше малка, но достатъчна за целта.

В края на краищата курвите свършват в бардаци, помисли си Николай.

Стаята му се намираше в края на дълъг тесен коридор. В нея имаше легло с балдахин, а по стените и тавана имаше огледала.

— Гостите ни са нарциси — обясни Мома, която управляваше и това заведение наред с Le Parc. Мълчанието й бе купено срещу щедра сума и гарантирано с обещанието за мъчителна смърт, ако прошушне дори една дума за Николай. — Обичат да се възхищават на красотата на собствения си екстаз, при това от различни ъгли.

Николай намираше отраженията си, които го гледаха отвсякъде, за малко обезпокоителни. Накъдето и да погледнеше, виждаше леко разкривения си образ. Не можеше да излезе — беше затворник в спалнята и прилежащата й баня (също цялата в огледала), в която имаше вана, умивалник и биде. Щяха да му носят храната, а за свеж въздух не можеше да става и дума.

— Колкото до другите ви нужди, погрижила съм се за всичко — сладострастно изчурулика Мома.

— Нямам други нужди — рече Николай.

— Ще имате — обеща му тя.

И затвори вратата след себе си.