Дон Уинслоу
Сатори (161)

161.

Събуди се в легло.

С чист, белоснежен чаршаф върху краката си.

Хейвърфорд се беше надвесил над него.

— Добро утро.

— Къде…

— В една сайгонска болница — каза Хейвърфорд. — Патрул на Чуждестранния легион те е открил да блуждаеш из делтата. Имал си сериозно мозъчно сътресение, изгаряния втора степен, рани от шрапнел и три счупени ребра.

— Соланж?

— Съжалявам — рече Хейвърфорд.

И тогава Николай си спомни.

Обхвана го дълбока скръб.

— Защо не съм в килия? — попита той, докато се оглеждаше. Всичко бе невъзможно бяло и чисто.

— А — рече Хейвърфорд. — Името ти е Рене Дазин. Френски търговец, отвлечен от Виет Мин. Извадил си късмет и си избягал при въздушния рейд, приятелю. Същият рейд, който уби Мишел Жилбер.

— Кой измисли това?

— Аз, разбира се — отвърна Хейвърфорд. — Но няма да е зле да напуснеш страната веднага щом си в състояние да вървиш.

— Кога ще стане това?

— Може би, след около месец — отговори Хейвърфорд. — Приготвил съм ти чист паспорт. Възстановяваш се и изчезваш.

Николай кимна и дори от това леко движение главата му запулсира. Но беше ободрен, че Хейвърфорд е решил, че му трябва паспорт, макар да разполагаше с множеството самоличности на Ворошенин, които Дьо Ланд пазеше на сигурно място. Американският агент, помисли си Николай, ще смята, че съм вързан за каишката му, но ще остане излъган.

— Даймънд? — попита той.

— Успя да се измъкне — отвърна Хейвърфорд. — Плъховете обикновено успяват.

— Добре — каза Николай и изпита облекчение, че Даймънд не е бил убит от някоя анонимна бомба. Щеше лично да го навести и да му потърси сметка. Не само за себе си, но и за Соланж.

Хейвърфорд се приближи още повече и прошепна:

— Ай Куок също успя да се измъкне. С оръжията.

— Работил си с него през цялото време — рече Николай. Сега вече виждаше всичко. Хейвърфорд беше играл много сложна игра на го и се беше справил добре.

— Още откакто заедно се биехме срещу японците — отвърна Хейвърфорд. — За мен това е троен успех — руснаците и китайците се хванаха за гушите, позицията на Мао е отслабена, а Куок има възможност да завладее Сайгон и да сложи край на войната преди да се въвлечем в нея.

— Шефовете ти знаят ли?

— Така мисля — отговори Хейвърфорд. — Шефът ми уважава победата. Ще бъда повишен, а Даймънд ще бъде изхвърлен като парцал. Кой знае, може някой ден отново да се видим на чай.

— За мен ще бъде удоволствие.

— За мен също, приятелю — рече Хейвърфорд. — Сайонара, Хел сан.

— Сайонара, Хейвърфорд сан.

* * *

Николай се излегна и погледна през прозореца към красивата градина в двора. Започнаха да падат първите сребристи капки. Беше началото на дъждовния сезон.

Началото на много неща.

Разполагаше с нова самоличност, с достатъчно средства да си отмъсти, с достъп до богатството на Иванови, без да се броят парите, които беше спечелил от Бао Дай. След като си уредеше сметката с Даймънд и помощниците му, можеше да започне нов живот.

Стига, помисли си той, да има такова нещо като нов живот без Соланж.

Има, реши Николай. Трябва да има, защото си жив и това ти е кармата. Карма е и това, че сега си свободен, наистина свободен.

Но свободен за какво? Как ще използваш свободата си? Ти си убиец, воин, самурай — не, не самурай, защото нямаш господар. Ти си ронин, скиталец. И какво ще прави един ронин сега? Как ще прекараш новия си живот?

Ще започнеш с убийството на Даймънд, реши той, след което ще продължиш, за да отървеш света от колкото се може повече Даймъндовци. Онези, които убиват невинните — които измъчват, заплашват, третират жестоко и тероризират в името на някаква „кауза“, в която вярват повече, отколкото в собствената си човечност.

Чу гласа на Кишикава.

Хай, Нико сан, това е добър начин да изживееш живота си.

Погледна през прозореца и видя как пороят откъсва едно листо от клона му. Листото запърха към земята, като проблясваше в златно и зелено в дъжда.

Сатори.