Дон Уинслоу
Сатори (13)

13.

Джон Сингълтън малко се изненада и остана донякъде удовлетворен, когато научи за проваления опит за покушение срещу Николай Хел.

В края на краищата, ако Хел можеше да бъде убит толкова лесно, той не бе подходящ за задачата — Юрий Ворошенин не беше лесна плячка. Фактът, че Хел се беше справил с двамата си убийци с явна лекота, говореше добре за резултата от мисията.

Но Даймънд, помисли си Сингълтън, докато слагаше бял камък на новата позиция, е толкова разочароващо предвидим. Това, в съчетание с липсата му на въображение, будеше известни съмнения доколко е подходящ за поста си в Индокитай.

Но все пак имаше много истина в старата максима на го „победи линията с кръг, а кръга с линия“. Въпреки всичките си недостатъци, Даймънд бе определено праволинеен тип, който поне не си правеше труда да мисли прекалено много върху ситуацията.

Имаше го също и „кръгът“ — Хейвърфорд, нюансиран до несъвършенство. Сингълтън си спомни старата поговорка, че „либералът е човек, който няма да застане на собствената си страна по време на спор“. Това описание определено подхождаше на Елис Хейвърфорд. Но дали щеше да намери кураж да избере определен начин на действие и да го следва?

Ще видим, каза си Сингълтън и обърна го-кан.

Това му е хубавото да играеш от двете страни на дъската.

Никога не губиш.