Дон Уинслоу
Сатори (141)

141.

Проникването в Къщата на огледалата бе детска работа, дори в светлината на утрото.

Изтощените от нощния труд жени спяха дълбоко и сладко, а пазачите около бордея бяха също толкова сънени в засилващата се жега. Влагата заглушаваше звуците толкова сигурно, колкото сушата ги засилваше, благодарение на което Кобрата успя да се промъкне през небрежната охрана във влажната утрин.

Нужно беше време и търпение, но нима нещо ставаше без тези две неща?

Стаята на жертвата се намираше в края на коридора. Кобрата вече знаеше това, но нямаше нужда от инструкциите, защото слабата миризма се долавяше ясно дори през затворената врата. Западняците просто миришат различно от азиатците, а толкова рано сутринта в бардака нямаше други европейци.

Кобрата спря в коридора и се заслуша.

Жертвата спеше, така че щеше да стане лесно.

Вратите на стаите не се заключваха отвътре, за да може охраната да влезе бързо при нужда и да помогне на изпадналото в неприятно положение момиче. Нямаше да е проблем тихо да отвори вратата, да елиминира мишената в съня й и да излезе през прозореца.

Кобрата пристъпи напред и извади нож.