Дон Уинслоу
Сатори (153)

153.

Джон Сингълтън седеше и размишляваше над дъската за го.

Беше развил интерес към играта по време на престоя си в Китай, но във Вашингтон нямаше нито един, който да му бъде достоен противник, така че предпочиташе да играе сам от двете страни.

Това бе добро умствено упражнение, което го приучаваше да преценява ситуацията от всички гледни точки.

Сега се взираше в го-кан и обмисляше целия сценарий с Николай Хел. Разглеждаше го от всички ъгли, вземайки предвид произхода на Хел, убийствата на Кан Шен и на Ворошенин, връзката с Пън покрай оръжието, пекинската мрежа от шпиони на Хейвърфорд, бягството на Хел от Китай в Лаос, взаимодействието му с бин суйен.

Промени гледната точка, за да прецени ситуацията във Виетнам — засилената активност на Виет Мин на север, относителното спокойствие на юг след провала на последната комунистическа офанзива, факта, че много опасният Ай Куок все още е в неизвестност, че Хел е доставил оръжието на Бай Виен вместо на Ай Куок, че Хейвърфорд е служил във Виетнам през войната…

Не биваше да се забравя и Даймънд, уж тайната Операция X, връзката му с корсиканските трафиканти на хероин и дълбоката му омраза и страх от Николай Хел…

Сега и двамата му агенти се намираха в Сайгон и щеше да е страшно интересно да види кой от тях ще излезе победител. Забавляваше го обстоятелството, че всеки камък на дъската си мисли, че сам определя позицията си и изобщо не вижда дъската, която определя съдбата му.

От друга страна, този Хел…

Той като че ли наистина действаше самостоятелно.