Дон Уинслоу
Сатори (4)

4.

Скрит от нощта и проливния мусонен дъжд, човекът, наричан Кобрата, клечеше абсолютно неподвижно.

Гледаше как мъжът шляпа в калта по пътеката, водеща към храстите, където щеше да си свърши работата. Правеше го неизменно всеки ден, така че Кобрата го очакваше. Убиецът бе наблюдавал и чакал много нощи, за да изучи навиците на жертвата си.

Мъжът приближи и вече беше само на няколко стъпки от бамбука покрай тясната пътека, където дебнеше Кобрата. Устремен към целта си, мъжът избърса дъжда от лицето си, без да забелязва нищо около себе си.

Кобрата избра този момент, за да нанесе удара си. Острието — сребристо като дъжда — профуча във въздуха и се заби в бедрото. Жертвата усети странна болка, погледна надолу и притисна длан към кървавата сълза по крачола си. Беше твърде късно — бедрената артерия беше прерязана и кръвта заблика около дланта и пръстите. Изпаднал в шок, мъжът се свлече в калта и загледа как животът му изтича в локвичката, която бързо се образуваше около него.

Убиецът вече беше изчезнал.