Дон Уинслоу
Сатори (73)

73.

— Разкарайте това прасе оттук — заповяда Кан. — Чакайте отвън.

Положението на дъската се промени, помисли си Николай. Кан не иска подчинените му да чуват толкова деликатни неща и сам премахна тези камъни вместо мен. Дишай и натрупвай своята ки. Дишай и натрупвай своята ки.

Агентите откачиха Чен и го извлякоха от помещението. Когато вратата се затвори, Кан попита:

— Нима признавате, че сте дошъл да убиете Ворошенин?

— Дали признавам? — отвърна Николай. — Заявявам го.

— Защо?

Николай кимна към телта в ръката на Кан.

— Защото искам да си спестя ненужна болка. И да сключа сделка с вас.

— Не сте в положение да сключвате каквито и да било сделки.

— Откъде сте сигурен?

Кан размаха телта пред лицето му.

— Ще ви накарам да ми кажете без никаква „сделка“.

— Може би — съгласи се Николай. — Но и може би не. Знаете, че съм възпитан като японец. Какъв опит имате с измъчването на японци? И какво ще стане, ако сгрешите? Ами ако допускате грешка и умра от мъченията ви? Тогава никога няма да научите.

Възхитително, помисли си Кан. Вълнуващо. Различен сценарий, отклонение от обичайното.

— Какво да науча? — попита той.

— Как можете да се сдобиете с власт над Ворошенин.

Видя го в очите на Кан. Само за миг, но го имаше. Власт над Ворошенин бе изключително желана награда. Кан отчаяно искаше да се измъкне от съветското влияние.

Поставен камък.

Дишай и натрупвай своята ки. Дишай и натрупвай своята ки.

Кан се изсмя подигравателно, но не му се получи особено убедително.

— Можете да ми кажете как да поставя Ворошенин под властта си.

Николай кимна.

— Как?

— Махнете тази тел.

Кан остави телта.

— Как?

— Чрез изнудване.

— И по-точно?

Николай поклати глава.

— Ако ви кажа, откъде мога да съм сигурен, че ще изляза жив оттук? Какви са ми гаранциите, че ще напусна Китай жив?

— Ще ви дам думата си.

— Мислите ме за глупак.

Кан кимна към телта.

— Обещавам ви, че ако ме накарате да изпълня „Опъването на тетивата на лък дзингу“, ще ми кажете. Както сам казахте, спестете си ненужната болка. Колкото до живота ви…

Дишай и натрупвай своята ки. Дишай и натрупвай своята ки. Не си губи силите в надлъгване. Прилъжи го сега, накарай го да се изпълни със самоувереност, вкарай камъните му в капана.

— Юрий Ворошенин е откраднал от майка ми значително състояние, вложено в различни банкови сметки и инвестиции — каза Николай. — Станало е преди доста време, но лихвите се трупат и сега Юрий е изключително богат човек. Сигурен съм, че едва ли би поискал Берия да научи за това, още по-малко Чичо Йосиф. Имате ли магнетофон?

— Разбира се.

— Донесете го — каза Николай. — Ще ви разкажа цялата история и Ворошенин ще бъде в ръцете ви.

Дишай и натрупвай своята ки. Дишай и натрупвай своята ки.

Кан донесе магнетофона и Николай му разказа цялата история за случилото се в Петроград преди трийсет години, която я бе чул от майка си.