Дон Уинслоу
Сатори (86)

86.

Ву Джан се движеше с невероятна за толкова едър мъж скорост и Николай едва успя да избегне удара с лакът, който щеше да премаже гръкляна му. Размина се на косъм, докато се обръщаше странично и вдигна ръка, за да блокира. Завъртя се, за да удари на свой ред оголеното слепоочие на мъжа, но кракът му поддаде и Николай падна на пода.

Ву Джан се обърна, видя лежащия Николай и вдигна крак за съсичащ ритник, който щеше да счупи гръдния кош на противника.

Кракът полетя надолу, Николай се претърколи и петата на Ву Джан направи дупка в дъската. Последва ритник в главата. Николай вдигна навреме ръка и пое силата на удара с рамо, но ръката му изтръпна. Претърколи се по гръб точно когато Ву Джан посягаше да го сграбчи и го изрита право в брадичката с тока на обувката си.

Ву Джан полетя назад. Ритникът можеше да го убие или най-малкото да го просне в несвяст, но Николай още не се беше възстановил от изпитанието в пещерата на Кан, бе изнемощял от загубата на кръв и понесения току-що удар, така че ритникът му нямаше смъртоносна сила.

Контраатаката му обаче му даде време да скочи отново на крака и да се подготви за Ву Джан, който атакува с мощни крошета, с които се опита да притисне Николай в стената. Кръвта вече течеше свободно от ранения му крак, чувстваше се замаян и знаеше, че ако позволи на по-едрия и по-силен мъж да го прикове към стената, с него е свършено.

Присви се под следващите два удара и се хвърли към Ву. По тялото му премина изгаряща болка, когато полетя напред и свали Ву на пода. Китаецът се опита да заклещи врата му и да го счупи, но Николай рязко дръпна глава и двамата рухнаха. Ву все пак успя да увие крака си около десния крак на Николай и той нямаше друг избор, освен да използва ранения си крак, за да раздели краката на Ву. После, въпреки болката, нанесе три последователни удара с коляно в оголените слабини на Ву.

Мъжът изстена, но не изкрещя и не смени позицията си. Вместо това замахна с големите си ръце зад Николай и заблъска с юмруци по тила и врата му.

Всичко около Николай започна да се губи в мъгла.

А след мъглата щеше да дойде мракът.

Надигна се да избегне юмруците, а Ву се нуждаеше точно от това. Сви крака и изрита Николай от себе си. Проснат по гръб, Николай се опита да стане, но раненият крак не му позволи.

Ву с мъка се изправи, докато Николай пълзеше назад по пода. Този път търсеше стената, за да се опре в нея и да се опита да удържи бурята, която знаеше, че ще се стовари отгоре му.

Първият ритник улучи бъбрека, следващият — кръста му, третият — ранения му крак.

Николай се чу да вие от болка.

Дръпна се назад, но ръцете му вече бяха твърде слаби, а стъпалата не можеха да намерят опора на пода.

Искаше да умре изправен.

Опита да се надигне, но ръцете му се подгънаха и се просна по лице. Оставаше му единствено да се претърколи, за да може поне да умре с лице към противника си. В яснотата преди смъртта видя дъската за го и намери отговор на въпроса защо Хейвърфорд би оставил черния камък на мястото му.

Нямаше да го направи.

Не го направи.

Ву Джан надигна крак за смъртоносния удар.

— Салаам — каза той. Мир.

Куршумът улучи Ву Джан право в широкото му чело и той полетя назад.

Николай обърна глава в посока на изстрела.

Полковник Ю свали пистолета си.

Монахът, който стоеше зад Ю, приклекна до Николай и каза:

— Сатори.

— Закъсня — отвърна Николай.

И изгуби съзнание.