Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Satori, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция
vesi mesi (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Дон Уинслоу. Сатори

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Милко Стоименов

ISBN: 978-954-655-155-9

История

  1. — Добавяне

109.

Даймънд получи съобщението и веднага отиде в кабинета на Сингълтън.

Изгуби цели четирийсет минути в чакалнята, преди да получи разрешение да влезе.

Старецът дори не вдигна очи от доклада, който четеше.

— Да?

— Хел е в Сайгон.

Сега Сингълтън го погледна.

— Сериозно?

Шефът беше в едно от онези настроения, при което всеки отговор бе във формата на една-единствена въпросителна.

— Сър — продължи Даймънд, — изглежда е пристигнал на борда на френски военен самолет с пратка оръжия. Носят се слухове, че става въпрос за гранатомети.

Тази информация направи Сингълтън донякъде по-разговорлив.

— Откъде е излетял самолетът?

— От С. К.

— Това инициалите на Сиенг Кхуанг ли са?

— Да, сър.

Сингълтън се замисли за момент.

— Е, това не е добре.

— Не, не е.

Още по-лошото бе, че Даймънд беше получил тази информация не от Хейвърфорд, а от Сингави, който му се беше обадил по телефона малко след като Хел напусна нос Сен-Жак. Французинът го беше помолил да открие всичко възможно за този Мишел Жилбер. Сингави се тревожеше, че Жилбер може би е поддържал връзки с Виет Мин и особено с Ай Куок. Виетнамските специални части на Сингави търсеха Ай Куок от месеци, но без резултат.

— У кого са оръжията в момента? — попита Сингълтън.

— У Б. С. — отвърна Даймънд, но видя киселата физиономия на Сингълтън и добави: — Бин суйен.

— Хел е доста находчив.

— Може да се каже.

— Да не би да искаш да кажеш още нещо за него?

— Не, сър.

Сингълтън се облегна и се замисли. Този Хел наистина е забележителен, реши той.

Забележителен, непредсказуем и опасен.

— Погрижи се за това — каза Сингълтън.

— Какво да кажа на Хейвърфорд?

Сингълтън се замисли за невероятното бягство на Хел от Пекин.

— Защо да му казваш каквото и да било?

И продължи да чете доклада.

Даймънд остана да стои няколко секунди преди да се досети, че е свободен. Усещайки презрителния поглед на секретарката върху гърба си, той забърза към изхода. В асансьора откри, че е плувнал в пот и избърса чело с опакото на дланта си.

После осъзна, че всичко вървеше като по вода. Хел най-сетне щеше да бъде елиминиран и…

Ами ако Хел каже на Хейвърфорд какво е видял в Лаос?

Ами ако Сингълтън разбере, че…

Излезе от службата и си запази място във военен полет до Сайгон.

Уж блестящият Хел беше влязъл направо в капана му.