Дон Уинслоу
Сатори (83)

83.

Кръвта замръзна по кожата му, образувайки нещо като превръзка.

Но докато Николай вървеше бързо през хутонгите на Суанву раната отново закърви. Сърцето му биеше силно, помпаше кръв в крака му и пречеше на съсирването. Студът обаче забавяше загубата на кръв и облекчаваше болката.

Николай не мислеше за крака си.

Представи си картата на района, спомни си инструкциите на Хейвърфорд и бързо закрачи покрай малцината минувачи в зимната нощ. Някои го гледаха, повечето бяха увили лицата си заради студа и бяха безразлични към високия квейло. Никой не забеляза как пусна намачканата магнетофонна лента в една горяща кофа за боклук.

Откъм опера „Дженгици“ завиха полицейски сирени.

Бяха открили тялото на Ворошенин.

Николай постави дъската за го пред себе си и огледа новата ситуация. Камъните на Кан бяха премахнати, тези на Ворошенин — пленени. Тялото на руснака обаче беше открито и скоро — ако вече не беше станало — китайската народна полиция щеше да открие, че господарят им Кан също е мъртъв.

Убит, ако трябва да бъдем точни.

Щяха да тръгнат по петите му и ходът сега бе да стигне до другите черни камъни на дъската.

Имаше среща в Храма на зелената истина.