Дон Уинслоу
Сатори (148)

148.

Дьо Ланд се клатушкаше по пътеката между седалките на киното.

Мишел бе казал, че Соланж обича филми. Екранът беше възтъмен, даваха някакъв мрачен филм — от онези, които не му понасяха. Дьо Ланд си падаше по комедии или неангажиращи неща, за предпочитане с дълбоки деколтета и пищни гърди.

После екранът просветна от някаква дневна сцена и той я видя на третия ред. Намести се на седалката зад нея. Тя гледаше нагоре към екрана, плачеше и попиваше сълзите си с кърпичка.

— Мадмоазел — прошепна Дьо Ланд. — Мишел ви чака. Излезте през задната врата. Там има хора, които ще ви заведат при него.

Видя как шията й се стегна от съмнение.

— Нямате причина да ми се доверявате — каза той. — Само искам да ви кажа, че съм почитател на красотата и, подобно на всички циници, разочарован романтик. И съм негов приятел. Тръгвайте, мадмоазел Соланж. Тръгвайте, преди да е станало късно.

Зачака, докато тя реши какво да прави.

Накрая Соланж стана, излезе на пътеката и тръгна към задния изход на киното.