Дон Уинслоу
Сатори (48)

48.

Ворошенин беше бесен.

На себе си.

Тромаво, левашко и тъпо, помисли си той, докато отваряше вратата на руското посолство. Как мога да си помисля, че ще се върже на такъв елементарен номер?

Но нямаше ли проблясък в очите му? Едва доловим?

Качи се в кабинета си и незабавно посегна към бутилката водка. Невъзможно е, помисли си той. Невъзможно, малко вероятно и пълен анахронизъм е оскърбеният син да дойде да си уреди сметки, които са по-стари от него, за да изкупи честта на майка си. Вече никой не убива за чест. Това умря с Романови.

А дори този Жилбер наистина да е Хел, не е задължително да знае кой съм и че съм имал връзка с майка му.

Добре, ако Жилбер е Хел, какво търси тук, по дяволите?

Под маската на френски търговец на оръжие.

Параноята му се засили и Ворошенин спусна завесите на прозореца. Седна, но скоро отново скочи на крака и закрачи из стаята.

Приеми, че е Хел, каза си той.

И какво?

Защо е тук?

За да разбереш, първо трябва да отговориш на въпроса за кого работи. Е, вече знаеш, че за последно е бил в ръцете на американците. Дали просто са го пуснали на свобода след няколко години? Убил е японски генерал, когото и без друго се канели да обесят — какво толкова?

Малко вероятно.

Първо, тесногръдите и безкомпромисни американци не притежават подобно ниво на морална гъвкавост. Второ, Хел не би могъл да получи „прикритие“ без професионална помощ и подкрепа. Прикритието Жилбер — ако беше такова — е сложно и дълбоко. Някой е хвърлил много труд и средства, за да прати Жилбер в Пекин, а никоя разузнавателна служба на което и да било правителство не би направила това само за да може някакъв млад мъж да осъществи романтичните си планове за отмъщение.

Тогава за какво?

Ворошенин отиде до прозореца, дръпна края на завесата и надникна към улицата. Беше пуста и спокойна, валеше лек сняг.

Пусна завесата да падне.

Хел е контролиран от американците, а сега се явява като французин по националност.

Дали това е френска операция? Едва ли — французите не се бяха съвзели още от войната, пък и бяха достатъчно ангажирани във Виетнам. Не биха направили нещо, което да забърка и Китай в кашата там.

Добре, значи Хел се намира под американски контрол, представя се за френски гражданин, макар и живял в Китай. Операция на националистите? Дали Хел е бил прехвърлен от американците в служба на Гоминдана и ако е така, с каква цел? Изглеждаше нелогично — защо им е на националистите да използват западняк, когато разполагат с хиляди китайци, мразещи комунистите?

Значи остават американците, заключи Ворошенин.

Не пропускай очевидното само защото е очевидно.

Хел е бил и все още е под американски контрол. Доста полезен инструмент, не може да се отрече — познава Китай, говори езика. Знае също така руски и френски. Роден за шпионин, като се замислиш. Ти самият би го вербувал и жалко, че Горбатов не го е направил, когато е имал тази възможност.

И тъй, да приемем, че Хел работи за Вашингтон.

Каква е задачата му?

Прикритието му като търговец на оръжие го свързва с Министерството на отбраната и беше поканен на вечеря от…

Пън.

Генерал Пън.

Най-големият и единствен противник на Мао.

Възможно ли е американците да използват Хел, за да установят контакт с Пън? Или това вече е направено? Усмихна се искрено за първи път за тази вечер най-сетне виждаше цялата дъска, следващия си ход и потенциалния резултат.

Съжалявам, Александра, помисли си той. Синът ти ще трябва да умре в ужасни мъчения, но това е цената, която плащаш, когато позволиш да станеш пешка в нечия друга игра.

Погледна часовника си.

Беше едва полунощ.

Кан Шен със сигурност още е буден.