Дон Уинслоу
Сатори (106)

106.

Бяха претърсили стаята му.

Внимателно и професионално, забеляза Николай, но въпреки това я бяха претърсили. Преди да излезе, беше отскубнал косъм от косата си и го бе сложил през двете чекмеджета на бюрото, а сега косъмът го нямаше.

Нямаше значение — нямаше да намерят нищо, което не би трябвало да намират.

Мансини ли беше поръчал това? Вероятно, макар че можеха и да са французите. Те имаха какви ли не полицейски и разузнавателни служби в Сайгон, за никоя от които не можеше да се каже, че се отнася с особена почит към правото на личен живот.

А корсиканската мафия очаква присъствието му в La Croix du Sud тази вечер. Защо? За да бъде разпитан, прелъстен, наблюдаван, заплашван, може би убит? И това нямаше значение — за да изпълни задачата си, той трябваше да прави бизнес в Сайгон, а корсиканците ясно му бяха дали да разбере, че не може да прави бизнес в Сайгон без да прави бизнес с тях.

Остави го за по-нататък, каза си той. Имаш и друго нещо за вършене.

Наплиска лицето си с вода, за да отмие потта и леко замайващия ефект от ликьора, после слезе долу и излезе на улицата.

Рю Катина беше кехлибарена в сумрака под светлините на уличните лампи. Николай спря за момент, за да се ориентира. В единия край на булеварда беше пристанището, а в другия — характерните кули близнаци на катедралата „Нотр Дам“.

Повървя пет пресечки и стигна до магазинче на име „Интернационална филателия“. Човекът зад тезгяха беше сикх с характерния тюрбан. По трите стъклени лавици имаше наредени пощенски марки, повечето редки, много от тях — доста скъпи.

— Мога ли да ви помогна, сър?

— Питах се — каза Николай, използвайки кода за връзка с Виет Мин, който му бе дал Ю, — дали случайно нямате „Митен“ от хиляда деветстотин и четиринадесета?

— Синя или зелена, сър?

— Зелена.

„Зелена“ означаваше, че не се намира под непосредствена заплаха и че могат да продължат.

— Ще трябва да проверя в склада, ако позволите.

— Благодаря.

Човекът изчезна за по-малко от минута и се върна с тънък прозрачен плик. Внимателно го отвори и показа на Николай блокчето марки. Николай го вдигна срещу светлината да го прегледа и каза:

— Да, ще ги взема.

— Петстотин и четиридесет пиастра, моля.

Николай плати.

Сикхът прибра марките в плика, запечата го и го постави в по-голям плътен плик, който подаде на Николай. Той го прибра в джоба на сакото си и излезе. Спря при една будка за вестници, купи си днешния брой на Journal d’Extreme Orient и пакет цигари, после продължи надолу по улицата, намери свободна маса в едно кафене на име La Pagode и си поръча бира.

Отвори вестника и почете малко, докато пристигне бирата — беше чудесно изстудена. После извади плика и, като прикриваше ръцете си с вестника, го отвори и прочете написаното от вътрешната страна на залепващата се част:

„Утре в един часа идете в аптека «Саро». Купете две опаковки ентеровиоформ, после идете при плувен басейн «Нептуна» и чакайте.“

Зашеметяващо елегантни виетнамски жени, облечени в коприна, бавно се разхождаха по тротоара, напълно давайки си сметка за ефекта, който предизвикват. Имаше също и metis, смесеното наследство на Азия и Европа — невъзможно красиви с техните златисти кожи и бадемови очи, чийто блясък сякаш казваше, че Изтокът и Западът определено могат да се срещнат и че наистина е възможно да получиш най-доброто от двата свята. От време на време се виждаше и по някоя colon с руса коса като Соланж.

Николай усети, че тялото му откликва и се почувства малко гузен.

Но ако идването на нощта предизвикваше определена сексуална възбуда, то означаваше също така опасност. Виетнамската полиция и френските военни патрули излязоха по улиците, напомняйки прозаично, че този прекрасен град е и бойно поле. Ресторантите на булеварда имаха мрежи против гранати, а в очите на полицаите не се виждаше обичайното отегчение от рутинните обиколки, а бдителност пред реалната заплаха. Бин суйен обикаляха улиците с техните зелени джипове, някои от които имаха монтирани отзад картечници.

Николай довърши бирата си, остави няколко пиастра и си тръгна.