Дон Уинслоу
Сатори (151)

151.

Бернар дьо Ланд се оглеждаше за прилична храна и четеше табелите с фиксираните менюта пред заведенията, когато мъжът изскочи от колата, сграбчи го и го натика на пода между седалките.

— Къде е приятелят ти? — заплашителното попита Даймънд.

— Н-н-не знам.

— Казвай, или ще те нараня много лошо.

Дьо Ланд ги остави да го наранят много лошо. Посиниха го от бой, дори му счупиха някои кости, и накрая болката стана нетърпима.

— Прости ми, Мишел — изплака той. — В името на светата кръв на свети Йоан, прости ми.

И им каза онова, което искаха да научат.