Дон Уинслоу
Сатори (104)

104.

Самолетът следваше течението на Меконг на юг.

Николай гледаше през прозореца как широката кафява река се спуска от възвишението в равнините на Камбоджа и после се разделя на безброй ръкави, образуващи делтата в Южен Виетнам.

Зареял поглед към безкрайните зелени оризища, пресичани от напоителни канали и осеяни с безброй села, Николай си даде сметка, че е постъпил правилно, че е сключил сделка с Бай Виен.

На всеки два-три километра над оризищата се издигаха бункери и стражеви кули, по основните пътища патрулираха военни конвои. Тук силно присъствие имаше не само Чуждестранният легион, но и добре екипираната местна милиция, чието оръжие французите купуваха с печалбата от пратките опиум като тази, която се намираше в товарното отделение на самолета.

Френската армия купуваше мака от мео, а наред с него и тяхната лоялност. След това продаваше стоката на бин суйен, които имаха монопол върху трафика с опиум в Сайгон. С парите французите плащаха на местното опълчение и планинските племена да водят партизанска война, а бин суйен поддържаше реда в Сайгон.

Никога нямаше да успея да превозя сам пратката, помисли си Николай.

Беше постъпил правилно.

Имаше главоболие, което пулсираше в такт с двигателите на самолета и се засилваше от изгорелите газове. Перките бяха шумни, самолетът вибрираше и друсаше и Николай се зарадва, когато голямата метрополия се разстла под тях.

Самолетът обаче зави на югоизток, отдалечи се от града и продължи по крайбрежието. Не след дълго Николай видя нещо като военна база.

— Вунг Тау! — надвика шума Сингави. — Нос Сен-Жак!

Самолетът се спусна стръмно и кацна на военната писта. Камионите ги чакаха и хора от бин суйен в зелени паравоенни униформи скочиха и бързо натовариха сандъците с опиум и гранатометите.

— Отивам да се изкъпя и да пийна нещо сносно — каза Сингави. Стисна ръката на Николай. — Може би ще се видим в Сайгон?

— За мен ще бъде удоволствие.

— Добре. Доскоро.

Появи се черна лимузина. Двама мъже с картечни пистолети слязоха от колата и придружиха Бай и Николай до задната седалка, след което бързо напуснаха пистата.

— Къде отива товарът? — попита Николай.

— Макът заминава за фабриката ни в Чолон — отвърна Бай. — Оръжията — на сигурно място.

— Докато не си получа парите, гранатометите си остават моя собственост и затова имам право да знам къде се намират — каза Николай.

Бай кимна.

— Така е. Отиват в Рунг Сат — „Блатото на убийците“.

— Доста цветисто.

— Това е базата на бин суйен — с усмивка обясни Бай. — Не забравяйте, че започнахме като „речни пирати“. Стоката ви ще бъде в пълна безопасност там.

— Кога ще си получа парите? — попита Николай.

— Имате ли банкова сметка в Сайгон?

— Предпочитам в брой.

— Както желаете — каза Бай. — Все ми е едно. Ще уредя да си получите парите утре. Чакайте ме в казиното „Льо Гранд Монд“.

— С каква гаранция разполагам?

Бай се обърна и го изгледа кръвнишки.

— С думата ми.