Дон Уинслоу
Сатори (136)

136.

— Поставих живота си в ръцете ти — каза Николай, докато пускаше Дьо Ланд на земята.

Знаеше, че е проява на грубост и оскърбление да вдига джуджето във въздуха по такъв начин, но нямаше друг избор.

— В името на гонорейната путка на марсилска курва…

— Много хора биха платили добра сума, за да научат къде се намирам — каза Николай.

— Така си е — изтърси Дьо Ланд, който все още беше ядосан от грубото отношение. — Защо тогава постави живота си в ръцете ми?

— Нуждая се от полезен съюзник, на когото мога да се доверя — отвърна Николай.

— Вярно, че съм полезен — каза Дьо Ланд. — Всъщност, изключително полезен. Но защо си мислиш, че можеш да ми имаш доверие?

Николай знаеше, че всичко зависеше от отговора му, затова го обмисли внимателно, преди да отвори уста. Накрая рече:

— Защото двамата с теб сме еднакви.

Дьо Ланд погледна нагоре към високия, широкоплещест красив мъж и Николай видя как гърбът му се скова.

— Не мисля така.

— Тогава продължавай да мислиш — отвърна Николай. Беше започнал това и не можеше да се върне назад. Както неговият, така и животът на Дьо Ланд бяха заложени на карта, защото джуджето или щеше да излезе оттук като съюзник, или щеше да изчезне завинаги. Николай трябваше или да се сприятели с него, или да го убие. — Погледни отвъд очевидните разлики и ще разбереш, че и двамата сме аутсайдери.

Видя, че думите му събудиха интереса на Дьо Ланд и затова продължи:

— Аз съм европеец, отгледан в Далечния Изток, а на запад ти си…

Знаеше, че трябва да подбере внимателно думите си, но Дьо Ланд довърши мисълта вместо него.

— Дребен грозен мъж в свят на високи и красиви хора.

— И двамата винаги ще бъдем отхвърлени от обществото — каза Николай. — И затова можем или да стоим в периферията на техния свят и да гледаме към него, или да си създадем свой собствен.

— Да си създадем свой собствен свят? — подигравателно попита Дьо Ланд.

Но Николай виждаше, че е заинтригуван.

— Разбира се, ако ти харесва този, в който живееш в момента, ако се задоволяваш с това някоя първокласна курва да ти пуска от време на време или от случайното угощение, подхвърлено ти като кокал на куче, няма проблем. Аз обаче имам предвид богатство. Такова богатство, което да ти позволи да живееш достоен живот с, как да се изразя, определено качество.

— Как? — попита Дьо Ланд.

— Рисковано е.

— Нима имам какво да губя?

Нищо, помисли си Николай. Аз обаче мога да изгубя всичко, в това число и живота си. Ако те оставя да си тръгнеш оттук и съм сгрешил в преценката си за теб, с мен е свършено. Но вече е твърде късно да се откажа.

— Искам да направиш нещо.

Николай даде на Дьо Ланд документите на Ворошенин и му каза да се свърже със Соланж.