Дон Уинслоу
Сатори (85)

85.

Николай зави по улица Нюджие и видя джамията. Покривите на трите й части бяха покрити със зелени керемиди, а над централната част се издигаше малко минаре с полумесец. До желязната порта чакаше китаец хуй с бяло кепе.

— Играч на го?

— Операта свърши.

Хуй хвана Николай за лакътя, огледа се и бързо го поведе през малкия двор към вратата на най-дясната част на джамията.

Вътре беше тъмно, единствената светлина идваше от газени фенери и Николай примигна, за да могат очите му да привикнат. Вратата зад него се затвори. Придружителят му го поведе през фоайето към тясно стълбище, бутна го в мазето и затвори.

Пред него стоеше висок широкоплещест мъж.

— Добре дошъл, Играчо на го — каза той на мандарински със силен акцент.

— Благодаря — отвърна Николай.

Мъжът погледна към крака му.

— Ранен си — отбеляза той.

— Боя се, че съм прострелян.

— Целта?

— Унищожена.

— Сигурен ли си?

— Унищожена — повтори Николай.

Кракът му започна да пулсира, а още по-лошото бе, че се подгъваше под него. Това никак не бе на добро, защото китаецът пред него внимателно каза, мъчейки се с английския:

— Много поздрави от Хейвърфорд.