Дон Уинслоу
Сатори (47)

47.

Знае, помисли си Николай.

Чен ентусиазирано бърбореше нещо за трупата акробати.

Ворошенин знае.

Колата намали, за да заобиколи замръзнала локва.

Знае кой съм в действителност.

Наистина ли? Сигурно е, че подозира. Майка ти беше моя курва, Николай. Яхах я като шейна. Реагирах ли? На езика, на името, на обидата? Дори за секунда? Ако съм реагирал дори за част от секундата, Ворошенин щеше да го усети.

Приеми най-лошото, каза си той. Приеми, че Ворошенин сега смята, че знае, че ти си Николай Хел. Какво означава това? Не е задължително да знае, че си дошъл тук да го убиеш. А само, че знае, че не си онзи, за когото се представяш.

Пак е достатъчно лошо, но не и непременно фатално.

Но защо продължава да настоява за срещата в операта?

Защото не знае. Само е заподозрял, поради което опипваше почвата, нареждаше верига камъни дълбоко в защитата ми. Рискован ход, защото с него издаде много от мислите си. Но Ворошенин не е глупак, би трябвало да е сметнал, че рискът си заслужава. И заслужаваше ли си?

Приеми го. Не знаеш. Той е играч на шах, не на го, помисли си Николай и се наруга, че не знае повече за западната игра. Все пак, тя също беше линейна и геометрична, богата на механично еднопосочно мислене, бедна на изящество и нюанси. Ворошенин смяташе, че е жертвал незначителна фигура (май се казваше „пешка“, ако не се лъжа), за да оголи някоя моя важна фигура и сега ме приканва да направя ответен ход.

С нетърпение очаквам операта утре вечер.

Едва ли повече от мен.

Надявам се, че все пак ще можете да дойдете.

Че защо да не мога?

Поради много причини, помисли си Николай. В това число и поради голямата вероятност истинската цел на идването ми да е била разкрита — или „компрометирана“ на жаргона на Хейвърфорд.

Според правилата трябваше да уведоми американеца за развитието на нещата, но знаеше, че няма да го направи. Хейвърфорд можеше да прекрати мисията, а Николай не го искаше.

Искаше да убие Юрий Ворошенин.

Добре, помисли си той и си представи червендалестото лице на руснака, когато отправяше мръсната си обида.

Ти си играй своя шах, аз ще играя го.

Ще видим кой ще спечели.