Дон Уинслоу
Сатори (130)

130.

Бай седеше в леглото, насочил пистолет право в гърдите на Николай. Красива азиатка придърпа чаршафа към гърдите си.

— Приятелите ми по принцип звънят — каза Бай.

— Не знаех дали все още съм ти приятел.

— Нали се сещаш, само да извикам и хората ми ще дойдат, ще те хванат и ще те хвърлят на тигъра ми.

— Но ти няма да си жив да го видиш.

Бай се намръщи.

— От онова дрънчене предполагам, че си ми разлял супата.

— Боя се, че да.

— Голяма досада си, Николай.

Сръчка жената с лакът.

— Скъпа, облечи нещо и излез. Трябва да поговоря насаме с невъзпитания си гост.

Жената се наведе от леглото, грабна копринената роба от пода и я облече.

— Слез долу и кажи на готвача, че искаме още супа — каза й Бай. — Мишел, готвачът ми нали е жив?

— Да.

— Върви.

Жената се промъкна покрай Николай и забърза по коридора.

— Този пистолет започва да ми тежи — оплака се Бай. — Какво ще кажеш да ги оставим? Няма да се стреляме един друг, нали?

— Надявам се. — Николай бавно свали оръжието.

Бай направи същото.

— Изглеждаш нелепо в тази куртка.

— И се чувствам нелепо.

— Нещо против да се облека?

— Всъщност, предпочитам да го направиш.

Бай стана от леглото и отиде в съседната баня. След малко се върна в черен копринен халат, украсен с бродиран в червено и зелено дракон. Завърза колана си и мина покрай Николай.

— Да идем в трапезарията.

Прекрачи замаяния пазач, който продължаваше да лежи на пода и търкаше гърлото си.

— Безполезен лайнояд — каза Бай. — Трябва да те дам на Красавица.

— Значи е тигрица?

— Чудесна е, нали?

Николай го последва надолу.

Супата беше превъзходна.

Сервирана от уплашения Чо и доста ядосания готвач („Казах му, че ако плюе в купата ти, ще му отрежа топките“ — така домакинът успокои Николай), тя бе сервирана гореща и димяща на масата от тиково дърво.

Бай умело използва клечките, за да избере деликатните парченца риба.

— Да спиш с жената на императора — каза той, клатейки глава. — Лоша работа.

Не е негова жена, помисли си Николай. А моя.

— Имам петдесет и седем френски курви в бардака си — продължи Бай. — Но ти трябваше да изчукаш тъкмо тази.

— Бао Дай знае ли?

— Не знам дали знае — отвърна Бай. — Аз знам. Помоли ме да я държа под око. Не съм му казвал, ако това те вълнува.

— Кой се опита да ме убие?

Бай сви рамене.

— Не бях аз.

— Значи не го е наредил Бао Дай?

— Може и да е той, само че не чрез мен — каза Бай. — Мисля, че ми е сърдит, че не манипулирах картите в негова полза. Може би вече ми няма доверие.

— Трябва да те помоля за една услуга — каза Николай.

Бай отново сви рамене и продължи да яде супата си. Накрая остави клечките, взе купата и изсърба бульона. После каза:

— Нахлуваш в дома ми, пребиваш персонала ми, плашиш почти до смърт компаньонката ми, насочваш пистолет към мен и ме заплашваш да го използваш, а накрая ме молиш за помощ? При това след като отмъкна парите на най-важния ми партньор, изчука жена му, а после вилнееш по улиците на Сайгон? И това след като си убил някакъв руснак и половината свят настървено иска главата ти? Имаш наистина стоманени топки, Мишел. Трябва просто да те хвърля на Красавица и да я оставя да си изпотроши зъбите с теб.

— Но няма да го направиш — каза Николай.

— Какво искаш?

Живота си, помисли си Николай. И нещо повече — честта си.

— Продай ми оръжието обратно — каза той. — Готов съм да ти предложа известна печалба като компенсация за безпокойството.

— И да умреш ли си готов?

— Да.

Бай го изгледа продължително.

— Вярвам ти. Само ми кажи, ако ти продам оръжието, какво смяташ да правиш с него?

— Ще поискам да ги доставиш на първоначалния клиент.

Бай сякаш се изненада.

— На Виет Мин. Защо?

— Защото съм дал дума.

— Затова ти трябва да го направиш — каза Бай. — Защо да съм аз?

— Независимо какъв си или не си, ти си човек на честта и ми дължиш живота си — отвърна Николай.

— Виет Мин са ми врагове.

— Днес — съгласи се Николай. — Преди четири години са били твои съюзници. След четири години — кой знае? Бао Дай рано или късно ще се обърне срещу теб, а дори и да не го направи, американците ще го сторят. Освен това, Виет Мин ще победят.

— Ти мислиш така.

— Ти също — отвърна Николай. — Но всичко това са предположения. Единственият истински въпрос е, ще зачетеш ли дълга си?

— Споменах ли, че си труден приятел?

— Да.

— Дължа ти живота си — каза Бай. — Но с това ставаме квит.

— Благодаря.

— Ще те измъкна от града — каза Бай. — Докато не успеем да те качим в някой кораб или нещо такова.

Николай поклати глава.

— Трябва да се върна в Сайгон.

— Да не си полудял? — попита Бай. — Половин Сайгон иска да ти види сметката, а другата половина те търси, за да те продаде на онези, които искат да те убият.

— Трябва да съобщя нещо на някого.

Бай се намръщи.

— За онази жена ли става въпрос?

Николай не отговори.