Дон Уинслоу
Сатори (60)

60.

Ворошенин чакаше на телефона.

Старецът се пречупи (никой французин от неговото поколение не би позволил да пръснат мозъка на красива жена по стените) и потвърди, че синът му загинал в автомобилната катастрофа и че този „Мишел Жилбер“ е агент под прикритие, работещ за британците.

Британците, как ли пък не, помисли си Ворошенин. Британците си удрят задниците в тавана от радост, че са запазили Хонконг и нямаше да рискуват да ядосат Китай и да събудят дракона. Освен това, Николай Хел се контролираше не от Лондон, а от Вашингтон.

Кан най-сетне се обади.

— Вей — спокойно рече той, сякаш не се случваше нищо необичайно.

— Бащата потвърди хипотезата ми — каза Ворошенин.

Последва дълга пауза, след което Кан отговори:

— Приятно прекарване в операта.

Всъщност, наистина ще е приятно, помисли си Ворошенин.