Дон Уинслоу
Сатори (22)

22.

Кан Шен се обличаше изцяло в черно.

В момента шефът на китайската тайна полиция носеше удобна черна роба, широки черни панталони и черни пантофи, но пред хората се появяваше в черни ватенки, черни костюми и шапки с черна козина. При по-нископоставен човек такава ексцентричност в облеклото щеше да бъде осъдена като контрареволюционна упадъчност, което можеше да доведе до ужасни последици, но никой в Пекин не смееше да си помисли, още по-малкото да изрече на глас подобни думи по негов адрес.

Кан Шен беше главен палач на Мао още от 1930 г. Лично беше измъчвал хиляди негови противници в Дзянси и оцелелите споделяха шепнешком, че са чували воя на жертвите му през дългите нощи в пещерите на Йенан. Онова, което все още не знаеше за сунбан, или мъченията, тепърва предстоеше да бъде открито; все пак трябваше да се признае, че Кан Шен беше неуморен в опитите си да изнамира нови методи за причиняване на ужасни страдания.

Всъщност, точно в този момент другарят Кан прилежно се занимаваше с проучвания.

Новият му дом недалеч от Кулата на камбаната и Кулата на барабана в северната част на центъра на града беше принадлежал на един наскоро починал капиталист. Бе доста просторен, имаше пристройки за гости, където сега бе настанена въоръжената охрана на Кан, а също така дворове, скрити зад стени градини и застлани с чакъл алеи. Кан не беше променил нищо, ако не се брои облицованата с бетон „пещера“ в дъното на задната градина.

Сега той седеше с чаша чай в ръка, в удобно кресло в пещерата и се наслаждаваше на писъците на последната си жертва.

Тя беше съпруга на бивш генерал от северозападния район, обвинен като шпионин на режима на Гоминдана в Тайван. Беше прекрасна млада дама с черна като самур коса, алабастрова кожа и тяло, създадено за чувствени наслади, която храбро отказваше да предостави доказателства за предателството на съпруга си.

Кан й беше благодарен за съпружеската вярност. Тя удължаваше удоволствието му.

— Мъжът ти е империалистически шпионин.

— Не.

— Кажи ми какво ти е казвал — заповяда Кан. — Кажи ми какво ти е шепнел в леглото.

— Нищо.

Почукване на вратата прекъсна забавлението му.

— Какво има? — рязко попита той.

— Посетител — отговори гласът от другата страна. — Другарят Ворошенин.

Кан се усмихна. Имаше толкова много начини за спечелване на власт и влияние.

— Покани го да влезе.