Дон Уинслоу
Сатори (134)

134.

Беше хубав ден за Дьо Ланд.

Толкова хубав, че подмина Le Parc и продължи направо към Къщата на огледалата, където похарчи значителна част от спечеленото за едно момиче от Шри Ланка с такива изтънчени умения и красота, че го накара сериозно да се замисли дали в крайна сметка наистина не съществува някое божество, което да е настроено доброжелателно към него. Облече се, целуна момичето по шията, остави щедър бакшиш на нощното шкафче и излезе от стаята. Още не беше прекалено късно за една супа фо в La Bodega.

Но такъв съм си аз, помисли си натъжено той, докато затваряше вратата след себе си. Аспирации на чревоугодник и кесия на селянин, дъвчещ коричка сух хляб.

Нечия голяма ръка покри устата му, някакви силни ръце го вдигнаха и в следващия момент се озова в някаква стая.

— Поне веднъж замълчи — нареди му гласът на Жилбер.