Дон Уинслоу
Сатори (155)

155.

Бяха осем и идваха за оръжията. Облечените в черно бойци от виетнамските специални части на Сингави се изсипаха на палубата и се спуснаха в трюма.

Соланж се отскубна от обятията на Николай, рязко се извъртя и преряза гърлото на първия. Избута бързо тялото му и наръга втория в стомаха. Третият понечи да стреля с пистолета, но тя замахна надолу, прерязвайки сухожилията на китката му, и оръжието падна на стъпалата. Шокираният войник стисна безпомощната си ръка и я зяпна. Соланж използва момента да забие ножа в гърлото му. Нов войник се хвърли през перилото над него и я нападна.

Николай го удари още докато онзи бе във въздуха и двамата се стовариха върху вътрешната преграда. Сграбчи го за ризата, изхвърли го назад, добра се до пистолета, застреля го и дръпна Соланж настрани точно когато някой отгоре откри автоматичен огън. Куршумите рикошираха бясно в трюма, а Николай я избута към преградата и я защити с тялото си, като в същото време стреляше към люка.

Чу как оцелелите на палубата се прегрупират, после се разнесе метално тракане и видя гранатата да отскача от стъпалата. Бутна Соланж на земята, хвърли се напред, хвана гранатата и я метна обратно горе.

Острият трясък на експлозията беше последван от писъците на изкормени мъже.

После настъпи тишина.

— Стой тук — нареди й той.

Качи се горе и видя мъртъвците. Наблизо се поклащаше плоскодънна лодка. Чу стъпки зад себе си, рязко се обърна и видя Соланж. Продължаваше да стиска ножа, покрит с тъмна съсирваща се кръв.

— Казах ти да…

— Не ми казвай какво да правя — отвърна тя, взе картечния пистолет на един от убитите и го преметна през рамо. — Нито сега, нито в страната на баските.

Спря, когато чуха шума на двигател и плясъка на корпус във водата.

Приближаваха, при това бързо.

Николай се хвърли обратно в трюма.

Отвори един сандък, извади гранатомета, намери разтворителя и бързо почисти защитната смазка.

Дори в трюма чуваше как катерът приближава.

Намери тринога, взе я в едната си ръка, а гранатомета в другата и забърза обратно нагоре.

— Mon dieu — промълви Соланж. — Какво смяташ да правиш с това.

— Закрепи тръбата за триногата — каза й той. — S’il vous plait.

Изтича обратно в трюма, намери амунициите и се върна с две ракети.

— Високоексплозивна противотанкова ракета с тегло три килограма и половина и скорост сто метра в секунда е способна да пробие двайсет и пет сантиметрова броня от разстояние сто метра. Така поне ми казаха.

— Мъже.

Вече различаваше прожектора на първия катер и войниците на носа. Катерът изглеждаше претъпкан с хора.

Николай напъха ракетата в тръбата, легна, нагласи триногата и се прицели. Изчака лодката да навлезе в обхвата, пое дълбоко дъх и дръпна спусъка, докато издишаше.

Ракетата излетя, изфуча във въздуха и се заби във водата зад бързо приближаващия се катер.

Соланж превключи картечния пистолет на автоматична стрелба.

Николай се надигна, презареди и отново легна. Нагласи мерника, изчака и стреля.

Лодката експлодира в алени пламъци.

Горящи мъже запищяха и заскачаха във водата.

Соланж трепна.

Следващият катер приближаваше устремно.

Николай слезе за още амуниции, върна се и се прицели. Катерът беше толкова близо, че нямаше начин да го пропусне.

Толкова близко, че успя да различи лицето на Бай Виен.

Хората на Бай товареха сандъците в плоскодънната лодка, докато той оглеждаше кланицата на палубата.

— Вие ли убихте тези осем мъже? — попита Бай.

Николай кимна.

— Двамата ли?

Николай отново кимна.

— Ммм.

— Как са ни намерили тук? — попита Николай.

— Дьо Ланд се е разприказвал, след изтезания.

— Мъртъв ли е?

— Ще се оправи — отвърна Бай.

— Радвам се — каза Николай. Не се сърдеше на приятеля си, че го е предал след мъчения.

Бай извика на хората си да побързат.

— Нямаме много време — обясни той. — Ще дойдат с още хора. Вече не може да става дума да ви качвам на кораб. Полицията и военните проверяват всеки съд. Плъзнали са из цялото пристанище. Може би ще успеем да качим нея, но не и теб.

— Няма да тръгна без него — заяви Соланж.

— Къде отиваме? — попита Николай.

— Нагоре по реката — отвърна Бай. — В делтата. Ще доставим оръжията на Виет Мин и после ще намерим начин да ви измъкнем от страната. Може да отнеме известно време.

— Имаме време — каза Николай.

Бай не беше съвсем сигурен в това.