Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Satori, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция
vesi mesi (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Дон Уинслоу. Сатори

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Милко Стоименов

ISBN: 978-954-655-155-9

История

  1. — Добавяне

54.

Ворошенин седеше до телефона.

Проклетото нещо мълчеше, а времето не му беше приятел. До срещата му с Хел оставаха само три часа.

Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че „Жилбер“ е Хел и все повече се тревожеше, че независимо на каква мисия са го пратили американците, той всъщност е дошъл да си отмъсти.

Ако беше в Русия или в някой от източноевропейските сателити, можеше просто да нареди да убият младия мъж. Или ако беше в някой западноевропейски град, можеше да уреди тихото му изчезване. Дори в Китай само преди няколко години малко монети и прошепнати думи в подходящото ухо щяха да са достатъчни Хел да стане храна за рибите.

Но не и в днешен Китай. Въпреки огромното влияние на Съветския съюз, Пекин нямаше да толерира несанкционирано убийство на своя територия. Щеше да стане инцидент, а един инцидент като едното нищо щеше да го върне в килията на Лубянка.

Все пак по-добре в килията, отколкото в гроба, помисли си той и докосна пистолета, който беше затъкнал в колана си сутринта, преди да излезе от квартирата си. Ако онзи наистина е Хел и смята да ме убие заради някакво измислено прегрешение срещу оная курва майка му, нямам намерение да играя ролята на жертвено агне.

Казват, че убил онзи японски генерал с един-единствен удар в гърлото.

Е, нека опита.

Имам трима телохранители — въоръжени, владеещи джудо. А ако успее някак да мине през тях… Ворошенин докосна отново дръжката на пистолета и се почувства по-уверен.

Но защо ръката ми трепери? Отпи още една глътка водка. Когато всичко това приключи, ще направя нещо с пиенето, помисли си той. Може би ще отида в някой от онези санаториуми в планините. Чист въздух, тренировки и тъй нататък.

Дано да не се наложи да застрелям Хел. Дано да успеят да пипнат стария Жилбер, да го поизпотят и да го накарат да признае, че истинският му син е умрял в онази автомобилна катастрофа. Тогава няма да ми се налага да се тревожа за това. Ще мога да се насладя на операта и да знам, че младият Хел ще пее друга ария, композирана от Кан.

Само звънни, проклет телефон.