Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Satori, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дон Уинслоу. Сатори
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Милко Стоименов
ISBN: 978-954-655-155-9
История
- — Добавяне
54.
Ворошенин седеше до телефона.
Проклетото нещо мълчеше, а времето не му беше приятел. До срещата му с Хел оставаха само три часа.
Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че „Жилбер“ е Хел и все повече се тревожеше, че независимо на каква мисия са го пратили американците, той всъщност е дошъл да си отмъсти.
Ако беше в Русия или в някой от източноевропейските сателити, можеше просто да нареди да убият младия мъж. Или ако беше в някой западноевропейски град, можеше да уреди тихото му изчезване. Дори в Китай само преди няколко години малко монети и прошепнати думи в подходящото ухо щяха да са достатъчни Хел да стане храна за рибите.
Но не и в днешен Китай. Въпреки огромното влияние на Съветския съюз, Пекин нямаше да толерира несанкционирано убийство на своя територия. Щеше да стане инцидент, а един инцидент като едното нищо щеше да го върне в килията на Лубянка.
Все пак по-добре в килията, отколкото в гроба, помисли си той и докосна пистолета, който беше затъкнал в колана си сутринта, преди да излезе от квартирата си. Ако онзи наистина е Хел и смята да ме убие заради някакво измислено прегрешение срещу оная курва майка му, нямам намерение да играя ролята на жертвено агне.
Казват, че убил онзи японски генерал с един-единствен удар в гърлото.
Е, нека опита.
Имам трима телохранители — въоръжени, владеещи джудо. А ако успее някак да мине през тях… Ворошенин докосна отново дръжката на пистолета и се почувства по-уверен.
Но защо ръката ми трепери? Отпи още една глътка водка. Когато всичко това приключи, ще направя нещо с пиенето, помисли си той. Може би ще отида в някой от онези санаториуми в планините. Чист въздух, тренировки и тъй нататък.
Дано да не се наложи да застрелям Хел. Дано да успеят да пипнат стария Жилбер, да го поизпотят и да го накарат да признае, че истинският му син е умрял в онази автомобилна катастрофа. Тогава няма да ми се налага да се тревожа за това. Ще мога да се насладя на операта и да знам, че младият Хел ще пее друга ария, композирана от Кан.
Само звънни, проклет телефон.